Въглеродно недоразумение

Разследване на FT е показало широко разпространени дефекти на пазара за кредити за емитиране на парникови газове и предполага, че не една организация плаща за намаляване на емисиите, каквото на практика не се осъществява.

Междувременно други фирми вадят големи печалби от търговията с въглерод с много малки направени разходи, а в някои случаи с подобрения, които така или иначе щяха да направят.

Нарасналата популярност на политиката за опазване на околната среда възбуди „треска за зелено злато", която се изрази в голям брой нови бизнеси, предлагащи на компании и частни лица възможността да станат „въглеродно неутрални" като компенсират собственото си потребление на енергия чрез купуване на въглеродни кредити - принос за борбата срещу глобалното затопляне.

Очаква се разрастващият се регулиран пазар за въглеродни кредити да удвои обема си до  2010 и да достигне близо $68.2 млрд., докато за същия период доброволният и нерегулиран пазар се очаква да достигне $4 млрд.

Разследването на FT е установило:

■ Широко разпространено сред хора и компании е да се купуват кредити, които нямат нито стойност, нито принос към намаляването на въглеродните емисии;

■ Промишлените предприятия извличат печалби, правейки твърде малко - или чрез получаване на въглеродни кредити въз основа на подобрения в ефективността, от което те и без друго са се облагодетелствали;

■ Брокери осигуряват услуги със съмнителна или никаква стойност;

■ Липса на способ за верификация, което прави трудно за потребителите да оценяват истинската стойност на въглеродните кредити.

Съветникът по екологичните въпроси на HSBC, най-голямата банка на Великобритания станала „въглеродно - неутрална" през 2005, казва, че е открил сериозни основания за притеснения на този нарастващ пазар, след като го е оценявал няколко месеци.

„Полицията, екипът за борба с измамите и търговските стандарти трябва да разгледат това. В противен случай хората ще загубят вярата си". Тези притеснения доведоха до ситуацията банката да игнорира пазара и да финансира директно проектите си за намаляване на въглерода.

Някои компании печелят, като карат „зелените" потребители да им плащат да чистят тяхното собствено замърсяване. Например химичната компания DuPont предлага на клиентите си да плащат $4 за елиминиране на един тон въглероден диоксид от техния завод в Кентъки, който произвежда мощния парников газ наречен HFC-23. Но технологията нужна за намаляване на тези газове е сравнително евтина. От DuPont са отказали коментар или да посочат печалбите си, казвайки, че е твърде рано да се дискутира.

Освен това FT са установили примери за компании основани като „въглеродни компенсаторки" (Carbon offsets) които нямат и най-малка идея как функционира този пазар. Например компанията carbonvoucher.com е заявила, че не е приемала плащания за компенсациите.

Blue Source, американска компенсаторна компания предлага на клиентите си да компенсират въглеродните си емисии чрез инвестиция в добив на нефт, като помпи въглеродния диоксид в изоставени нефтени кладенци и така извлича останалия там петрол. Поради високите цени на нефта Blue Source извлича достатъчно печалби от тази операция, но освен това получава допълнителни приходи от продажбата на въглеродни кредити на желаещите да закопават въглерода.

В тези практики няма нищо нелегално. Но някои компании, които искат да компенсират емисиите си, са преустановили участието си в подобни проекти, тъй като клиентите могат да ги намерят спорни.

От BP са казали, че няма да купуват кредити, които са дошли като резултат от повишение на производствената ефективност или от проекти за възобновяема енергия в развитите държави.