Кирил Петров Йорданов е роден на 14 юни 1956 г. във Варна в семейство на юристи. През 1982 г. е завършил Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", София. В периода 1984 - 1991 г. е съдия във Варненския районен съд.

През 1991 г. е назначен за областен управител на Варненска област и изпълнява тази длъжност до 1997 година.

От 1997 до 1999 г. Йорданов е депутат в 38-то Народно събрание, избран от квотата на БСП. Като депутат Кирил Йорданов е член на парламентарните комисии  „ Външна политика на държавата" и „Права и вероизповедания на гражданите в България". Депутат от парламента в Страсбург.

През 1999 г. е избран за кмет на община Варна като независим кандидат, подкрепен от 27 политически партии. Преизбран ена този пост през 2003 и 2007 година.

Владее немски и руски език. Кирил Йорданов никога не е членувал в политически партии и движения.

Семеен е, има син.

 

Господин Йорданов, остава ли Варна най-доброто място за живеене в България и по време на икономическата криза, чийто край не се вижда?
- Използвате едно журналистическо определение, до което се стигна в резултат на анкета сред аудиторията на две национални медии две-три години подред. Истината е, че към нашия град продължават да прииждат хора и цели семейства, които търсят работа и постоянно място за живеене. И, очевидно - намират това, което търсят. Макар и в криза, ние се постарахме да организираме финансите си така, че да продължим да изпълняваме и строителната си програма, и всичките си други общински дейности. Разбира се, актуализирайки и оптимизирайки цялостната работа в съответствие с условията на кризисния момент. Защото, лесно е да ликвидираш, да унищожиш - например, определена придобивка за гражданите, но кризата ще приключи и тогава ще се наложи да възстановяваме... А вече имаме горчивия опит от изминалите над 20 години - мъчително трудно се съгражда онова, което с лека ръка е било затрито до основи! Това е и причината, поради която днес във Варна сме много внимателни, когато съкращаваме пари, дейности, изградени и добре работещи структури, специалисти, придобивки за хората.

Присъствайки на празника на Варна, видях колко нови обекти открихте и колко още предстои да приключите до края на годината. Продължава ли градът развитието си, или крепите крехко равновесие?
- Редом с проблемите, които си знаем и за които продължаваме да работим, са и нашите постижения. И варненци го знаят. А, дали градът продължава да се развива, се вижда с просто око - развива се, въпреки кризата. Темповете на този процес вече не са с онази бурна характеристика отпреди кризата, но, аз съзирам и нещо добро в този факт. Имаше области - като частното строителство на хотели, например, които - тъкмо, поради бурния си и хаотичен характер, нанесоха повече вреда върху снагата на селищата ни, отколкото полза...

Общинското ни строителство има три приоритета - нови детски градини и ясли; нови спортни обекти към вече десетките, построени през последните 5-6 години; реконструкция и строителство на пътища. Не спираме да работим по тези три направления, но строим и обекти на културата, на градската инфраструктура като цяло. На 15 август пуснахме в експлоатация един голям етап от строителството на градска магистрала, която, всъщност, е крайезерният ни обходен транспортен коридор. Вложихме 12 000 000 лв. и продължаваме строителството с още 20 милиона. Важно е да отбележа, че финансовата подкрепа от страна на правителството за този обект е изключително полезна, защото обектът носи огромен икономически, социален и чисто транспортен ефект.

 

 

 

Въпреки това, чести са критиките за лошото състояние на пътната инфраструктура в града.
- Що се отнася до лошото състояние на уличната мрежа - дупки, асфалт, комуникации, качество, ние не правим изключение, въпреки че сме вложили десетки милиони лева, собствени средства, за ремонт и строителство в старанието си да поддържаме настилките в приличен вид, в създаването на нова организация на движение, където залагаме на еднопосочни улици, кръгово движение и наситеност със светофарни уредби. Като прибавим и тежките вреди от тазгодишните зимни ледове и снегове и от летните порои, картината наистина не е радостна. Само от последните порои - през юли, нашите щети са за около 950 000 лв.! Това са допълнителни за нас средства, непредвидени в бюджета...

Но, принципно, става дума за  национален проблем, за отсъствието на държавна политика по темата "пътища" десетилетия наред. Генералното му решение трябва да се търси също на национално равнище, при активното участие на общините.

Като говорим за строителство, ще споделя още, че съвсем наскоро открихме нов общински закрит басейн; собствен дом за децата от трагично известното с. Могилино; две нови детски градини;  новопостроени яслени пристойки, към вече съществуващи детски заведения, за 150 деца. До месец-два ще заработят и един голям лекоатлетически стадион, Център за съвременно изкуство, разширение на околовръстния път бул. "Христо Смирненски"; 10 нови светофарни уредби... Продължава строителството на нова сграда към Онкоболницата във Варна; фитнесцентър към общинския плувен комплекс "Приморски"...

И без да изреждам повече, вижда се, че всичкото това са факти, подкрепящи твърдението, че Варна не "крепи крехко равновесие", а  в условията на криза, продължава да се развива.

Върхът на туристическия сезон отмина, но при вас, край морето, гостите на града продължават да са важна черта от неговия облик...
- Туристическата индустрия е един от традиционните приоритети на Варна и общината никога не е спирала да я подкрепя. Това, прочее, е още един от факторите, които играят притегателна роля за хората, стремящи се към установяване във Варна. Общинското строителство на все повече спортно-атракционни и културни обекти също допринася за разширяване на възможностите за свободното време не само пред гражданите на града, но и пред нашите гости. Равносметката от все още неприключилия сезон тепърва ще се прави. Тогава ще разберем кой, къде, защо и какво търси за лятна почивка по време на криза. Отговорите на тези въпроси ще бъдат важни за следващия сезон.

 

Казват, че Варна вече е вторият по брой на жители, след София, град в България?
- Официално, ние все още се нареждаме след Пловдив. Националната статистика това показва. Де факто, обаче, никой не може да каже колко са жителите на Варна, постоянно живеещи в общината. Знаем, че през летния сезон стигаме и надминаваме милион, заедно с гостите - по данни от заетостта на туристическата леглова база. Реално, основавайки се на нашата общинска информация, бих казал, че във Варна постоянно живеят не по-малко от 600-700 хиляди жители.

 

 

А това създава допълнителни проблеми?
- Добре е, че хората харесват града ни и се стремят към него. Лошото е, че по-голямата част от тях не се регистрират като постоянно живеещи във Варна, съответно - издължават финансовите си ангажименти към град и държава някъде другаде. А ползват всичко - инфраструктура, социални придобивки и редица други предимства, създадени от общината за гражаданите, наравно с останалите варненци, които са изрядни данъкоплатци. Т. е. - те формират претенции, но не участват фискално в развитието на града. Излиза, че 361 хиляди поемат финансовата тежест за 600-700 хиляди души. Тук също стигаме до проблем, който трябва да се реши законодаделно. Защото не е само варненски! От него са засегнати почти всички големи градове в държавата ни.