Цената на златото е висока: хиляди хора губят земята си, подпочвените води се замърсяват, в морето се излива отровни отпадъци. Водещ специалист по минно дело пояснява естеството на проблема пред SPIEGEL. Всички паралели с практиките на чуждестранните инвеститори в мините в България са непреднамерени.

Покачването на цената на жълтия метал на световните стокови борси води до това, че все повече мини заработват по целия свят - включително и там, където преди златодобивът не е бил рентабилен.

В Африка, Латинска Америка и Азия правителствата не винаги регулират ефективно минните фирми. Няма подходящи екологични стандарти, няма достатъчно закони, които предпазват правата на населението. Пример е Гватемала, където правата на традиционните народи, живеещи върху златоносни земи, не се отчитат. Мините заемат огромни територии (понякога с радиус километри) и никой не се свени да дълбае в свещените за тези народи местности.

След като златото е извлечено, земята рядко може да се използва отново. За добив на злато се употребяват големи количества отровни съединения, на първо място цианид, който отделя златото от камъка. Изчислено е, че в света златните мини употребяват ежегодно 182.000 тона цианид, което е огромно количество. Цианидът попада в реките, в подпочвените води и избива рибата. Водата вече не е годна за пиене, нито може да се използва за селскостопански цели.

Понякога липсват и минимални стандарти: в Индонезия отровните отпадъци от мините просто се изливат в океана.

За да се реши проблема, германският специалист настоява минните предприятия всеки път да получават съгласието на хората в региона, където ще се открива нова златна мина. Фирмите - и тяхното лоби - разбира се не са особено бързи да го правят. Въпреки че може да не звучи особено ефективно, получаването съгласието на местните жители може би е най-ефективният начин за регулация. В щата Невада например една фирма е искала да превърне в мина свещения хълм на индианците шошони и те са се противопоставили успешно. Но подобна възможност за отстояване на позиция от граждани в развиващите се страни най-често няма.

Проблемите със златните мини са особено сериозни в Гана, където 10,000 души са пропъдени завинаги от земите си. Друг пример дава в Перу, един от най-големите в света износители на метали, където правителството не е особено ефективно в регулирането на минното дело и така настройва срещу себе си местното население. Когато фирмата за злато Numont през 2004 година е поискала да разшири най-голямата в света златна мина в северно Перу, 10.000 души са излезли на протест, блокирали са пътищата за достъп и мината е била временно закрита.

Тезата, че мините създават работни места и са добри за благосъстоянието на региона, не съответства на действителността. Модерните мини са предимно на повърхността и дават работа на малко хора. Златните мини действително могат да са много доходоносни, но от това местното население не вижда почти нищо. Да не говорим за проблемите с ниските заплати и работните условия в мините.

Особено притеснително е използването на двойствени стандарти: в западна Европа и САЩ фирмите никога не си позволяват да направят това, което предприемат безнаказано в развиващите се страни.

Специалистът цитира статистика, че от добива на количеството злато, нужно за изработването на един венчален пръстен, се създават 20 тона отровни отпадъци.

Проблемът се подсилва от това, че третирана с цианид скала, ако бъде оставена да лежи на въздуха, изпуска сярна киселина, примерно същата, каквато има в автомобилните акумулатори. Този процес е перманентен и може завинаги да унищожи подпочвените води. Това е даже по-големия проблем по сравнение с цианида сам по себе си. Мините, които римляните са разработвали в днешна Франция, продължават да излъчват отрови и днес.

В тази мрачна картина уместно звучи предложението ювелирите и минните предприятия да въведат сертификати за злато, произведено при съобразяване с човешкото достойнство и природата.

На снимката на Spiegel: златна мина в Мозамбик