Когато започнат да прехвърчат ракети катюша в Близкия изток, цените на петрола имат склонността да се покачват. Днес цената на „черното злато" си е спечелила славата на индикатор за геополитически кризи, титла която до момента бе заемана от златото.

В миналото, войните са водели до инфлация и по-високи стойности на суровините. Военните действия са прекратявали нормалната търговска дейност и са пречили на доставките на суровини от едно място на света до друго. През Втората световна война например, бананите във Великобритания са били безумен лукс.

Но дали връзката е само в една посока? Войните определено водят до покачване на цените на стоките, но дали пък високите цени на суровините не могат също да доведат до въоръжени конфликти. Това е сериозен аргумент, който става все по актуален в днешната действителност.

Ако този постулат е верен, то тогава по-високите цени на всички стоки от последните години могат да ни насочат към ужасяващи размисли. Инвеститорите по принцип са най-притеснени и най-изнервени от геополитическите рискове.

По-високите цени често са признак на недостиг на дадена стока или услуга. Когато тези недостатъчни стоки са жизнено важни за безпроблемното развитие на икономиката (петрола определено е такава стока), някои страни могат да стигнат до крайности, за да си го набавят. Един от мотивите за японската експанзивна политика през 30-те години на миналия век е била именно нуждата от суровини за производството. Наложеното петролно ембарго над Япония от американският президент Рузвелт през 1941 г., определено е провокирало атаката над Пърл Харбър.

Днес, новата изгряваща икономическа сила Китай, прави опити да се застрахова срещу евентуално прекъсване на потока от суровини, като сключва дългосрочни договори с производителите. Обаче дори тези на пръв поглед обикновени бизнес операции на Китай водят до политическо напрежение, тъй като голяма част от договорите се сключват с режими, които САЩ не одобрява.

Опитите да бъдат изпратени умиротворители в Дарфур, Судан, или да се наложат санкции над Иран заради несъгласието да прекрати ядрената си програма, са проваляни заради опозицията на Китай в съвета за сигурност на ООН. От тук следва, че Китай може лесно да стане „черната овца" в американската външна политика.

В същото време, високите цени на суровините предоставят изключителна икономическа мощ на страни, които се противопоставят на американската политика. Русия вече използва умело запасите си от газ, за да налага натиск на съседните държави Грузия и Украйна. Високата цена на петрола пък дава по-голяма сила на правителствата на Уго Чавез във Венецуела и Махмуд Ахмадинеджад в Иран.

Това ни отвежда до друга причина, която е в основата на геополитически напрежение породени от високата цена на суровините. Нужните за индустриалното производство стоки обикновено се добиват от „горещите" точки на света, като Канада и Норвегия са по-скоро изключение от правилото.

Това обаче не е никакво съвпадение. Богатството от суровини често бива описвано като нещастие, нещо като да завещаеш огромно количество пари на млад и неопитен човек. В тези страни правителството се облагодетелства в огромни размери от природните ресурси, а корупцията процъфтява.

Така че образно казано, високата цена на суровините обикновено взима парите на „добрите" и ги дава на „лошите". Понижението на цените прави точно обратното. Според анализатори именно потапянето на цената на петрола през 80-те години на миналия век е довел до разпад на Съветския съюз, а не толкова военната надпревара със САЩ.

Обикновено съществуването на ценни ресурси в проблемните страни води до още по-голям недостиг. Международните добивни компании се принуждават да инвестират милиарди долари в страни, където собствеността им не се зачита, а политическите напрежения може да попречат на нормалната работа. Заради подобни проблеми, новите ресурси не се разработват достатъчно бързо, за да спомагат на развитието на индустрията в „западните страни".

Глобалното затопляне прави цялата картинка още по-грозна. Последният скок в цената на зърнените храни (в следствие на сушата в Австралия) е пръв индикатор за опасността от прекомерно засушаване, а от там и недостиг на храна. Ако държавите в момента се изнервят около петрола, какво ще стане един ден ако водата и храната бъдат заплашени?

Само защото пазарите в момента са объркани не означава, че и за напред ще бъдат такива. Световната икономика днес е толкова обвързана между всички нации по света, че дори локално нарушение на доставките, може да има огромен спекулативен ефект на пазара. Протекционизмът и вечното обвиняване на други държави е типично поведение на неуверени политици. Хеджирането срещу геополитически риск трябва непрекъснато да е на дневен ред. Инвестиции във валута, държавни облигации и злато трябва да е част от всяко портфолио. Ако не го направите, по-добре си купете военна каска, ще Ви е необходима.