Риск-претеглената доходност, определена по два коефициента, подрежда играчите Критерият при подредбата на взаимните фондове в съответните рискови групи са постигнатите точки. Те се базират на резултатите, които фондовете са получили в две отделни подредби на база съотношението риск - доходност. То е изчислено с два от най-популярните измерители - коефициентите на Шарп и Сортино. Те носят имената на създателите им - финансистите Уилям Шарп (Нобелов лауреат за 1990 г.) и Франк Сортино. Има две причини, за да се спрем на коефициентите. От една страна, това е по-голямата сигурност в резултатите. От друга - инвеститорите имат различни виждания по отношение на това какво е риск. Чрез избраните коефициенти те имат възможността да сравнят резултатите на избраните от тях фондове. С комбинирането на двата показателя намалява вероятността на високи места в класацията да се появят фондове еднодневки, които показват временно висока доходност за сметка на поет висок "скрит" риск, който не се е проявил през годината. Шарп Коефициентът на Шарп сравнява постигнатата доходност над безрисковата с вероятността за отклонение на резултатите. При постигната по-ниска доходност коефициентът е по-нисък. Когато вероятността от отклонение е по-висока, коефициентът отново е по-нисък. Така резултатът за фонда с по-ниски коефициенти е по-ниско място в класацията по този показател. Ако постигнатата доходност е под безрисковата, инвеститорът е щял да стори по-добре, ако си беше купил краткосрочни ДЦК - малка, но сигурна доходност. Сортино Коефициентът на Сортино сравнява постигнатата доходност над минимално приемливата за инвеститора, с вероятността за падане под нея (негативното отклонение). За оценка на риск-претеглената доходност на фондовете/ИД от отворен тип класацията използва седмични наблюдения за доходността през 2007 г. За безрисковата доходност в коефициента на Шарп се използва измерител, какъвто е основният лихвен процент (доходността по 3-месечни ДЦК). По дефиниция минимално приемливата доходност (Minimal Acceptable Return, MAR) в коефициента на Сортино не е стандартизирана, а зависи от целите на инвеститора. В класацията тя е равна на медианата на доходността на фондовете в съответната рискова група, закръглена до цял процент. С това твърдим, че инвеститорът ще бъде доволен от постигнатите резултати за годината само ако са над средните за фондовете с риск, подобен на този на избрания от него фонд. Разделение За да имат икономически смисъл резултатите, класацията сравнява фондови портфейли с близки нива на риск. За целта фондовете са разделени на 3 групи: инвестиращи в акции (те имат висок риск), балансирани - инвестиращи приблизително еднакво в акции и облигации (имат среден риск) и инвестиращи в инструменти с фиксиран доход: облигации + акции до 20%; само облигации; фондове на паричния пазар (те имат нисък риск). Разбира се, нито една класация не може да свърши работата на инвеститора - той трябва да избере внимателно в какви активи ще вложи парите си на база на доходността, която очаква, и риска, който е готов да поеме. Подредба Метод * Всеки фонд се класира процентно (percentile ranking) на база своя показател спрямо резултат на останалите фондове в групата. Така всеки фонд получава и в двете класации точки, равни на процентното му класиране, умножено по 100. * Крайното класиране се прави чрез средно претеглен сбор от точките за всеки фонд от двете му оценки. Първото място заема фондът с най-много получени точки. Подредбата след него е низходяща. * Методът на изчисление на местата е еднакъв и за трите категории фондове. Отличието за управляващо дружество получава това, което има най-добри средни резултати на всичките си фондове, разделени на броя категории, в които участва.