Призори в събота 30 декември, Саддам Хюсеин беше обесен в Багдад. В същия ден, екзекуцията му беше предадена по иракските телевизии, за да послужи като доказателствен материал, че той наистина е бил умъртвен. Непосредствените реакции можеха да бъдат прогнозирани. В доминираните от шиити райони на столицата имаше всенародни празненства, докато сунитите (поддръжници на режима на Саддам), протестираха срещу изпълнението на наказанието и скърбяха за своя лидер.

Бомбен атентат, който вероятно не е бил свързан с днешното събитие, беше отбелязан от световните медии в южен шиитски град на Ирак. Джордж Буш нарече екзекуцията на Саддам Хюсеин „важна крачка, която Ирак се осмели да предприеме по пътя си към демократичност и свобода на бъдещите поколения".

Бившият диктатор беше осъден на смърт от Иракския трибунал в Багдад през ноември, заради изтребването на 148 души в град Дуджаил през 1982 г. Въпреки, че беше започнато и второ дело за геноцид по време на операция Анфал, изглежда желанието на новото иракско правителство да се отърве час по скоро от Саддам е надделяло.  

Разбира се има и причина, която да оправдае по някакъв начин убийството на Саддам Хюсеин. Днес възтържествува правдата над тиранина, който десетилетия наред извършваше убийства, мъчения и геноцид над собствените си съграждани. Всъщност ако някога актът наречен- смъртната присъда бъде оправдан, то Саддам Хюсеин е диктаторът, който я заслужаваше на сто процента.

Като се замислим обаче, изпълнението на смъртната присъда имаше и едно доста практическо обяснение. Сега вече, след като Саддам е мъртъв, а не в затвора, привържениците му ще бъдат обезкуражени, че чрез непрекъснати си атентати по улиците на страната, ще успеят да го върнат обратно на престола.

Екзекутирането на Саддам Хюсеин беше в известен смисъл и грешка. Не само защото смъртното наказание през 21 век е нехуманно, а и защото едва ли смъртта на диктатора ще подобри като с магическа пръчка положението в разкъсвания от безредици и атентати Ирак. Съдебният процес срещу Саддам бе порицан от Западните организации за защита на човешките права, като лидерите им коментираха, че обесването на „бившият първи" е по-скоро акт на отмъщение, а не на законово порицание.

Ако бяха пощадили живота на Саддам, новите лидери на Ирак щяха да постигнат морална победа и по-голяма подкрепа от международната общност. Ако Саддам беше останал жив, щяха да бъдат образувани нови дела срещу него, за много по-големи зверства от това в Дуджаил. Саддам Хюсеин трябваше да отговаря за операцията Анфал, където загинаха над 100,000 невинни иракчани, а милиони бяха прогонени от родината си.

Все пак решението за обесването на Саддам си беше на иракчаните и те направиха своя избор. Бившият иракски президент заяви часове преди да бъде обесен, че е „мъченик, който се жертва за родината си". Ежедневните кръвопролития в Ирак обаче, не са дело само на последователите на Саддам. Те са част от вековното противопоставяне между сунити и шиити, както и влиянието на терористичната групировка ал-Кайда в Ирак.


За сунитите, които подкрепяха режима на Саддам, днешното изпълнение на присъдата е огромно разочарование, което допълнително подкопа доверието им в сегашното правителство на страната. За тях фундаменталният въпрос в момента е, дали следвоенното правителство наистина е законно и желано от народа. Смъртта на Саддам Хюсеин със сигурност няма да го направи мъченик. За съжаление обаче, тя няма и да допринесе с нищо за обединението на иракчаните и тяхното мирно съжителство в бъдеще.