Диверсификацията е мъртва! Да живее диверсификацията!

Въпросът дали диверсифицираният портфейл е мъртъв не е просто техническа дискусия, а дълбок сблъсък между класическата теория и новата реалност, в която изкуственият интелект и шепа мегаакции движат целия пазар.

В продължение на десетилетия правилото за диверсификация бе наричано "единственият безплатен обяд" във финансите, доказано от Хари Марковиц и увенчано с Нобелова награда. Но когато десет компании съставляват близо 40% от S&P 500, а индексите зависят почти изцяло от технологичните титани, старата аксиома започва да изглежда като догма, която губи връзка с реалността.

Това е моментът, в който концентрираният портфейл се връща в дебата. Инвеститорите гледат на успеха на шепа AI акции и започват да се питат: ако тези компании създават почти цялата доходност, защо да се задържаме за диверсификацията, която размива резултатите?

Източник: iStock

Отговорът изглежда примамлив - концентриран портфейл от 10 до 30 позиции, добре проучени, висококонвикционни идеи, които да изстрелят възвръщаемостта. Тази логика изглежда особено силна, когато активните мениджъри в масовия случай не успяват да бият индекса. Alpha Theory още през 2017 г. изчисли, че в конкурентна среда е по-добре да влагаш повече капитал в малкото си силни идеи, вместо да поддържаш безброй посредствени позиции.

Какво ще се случва на международните пазари през 2026-а година?

На 2 октомври ще се проведе петото издание на форума "Силата на Инвестициите", организиран от финансовия сайт Infostock.bg.

Тук идва харизматичното присъствие на Уорън Бъфет и Чарли Мънгър. Бъфет винаги е бил скептичен към "диверсификацията на всяка цена", а Мънгър дори вярваше, че истинският професионалист може да държи три акции и пак да е в по-добра позиция от онзи, който има 300.

Тяхната философия гласи: когато разбираш дълбоко икономическите характеристики на бизнеса, разпиляването в десетки позиции не намалява риска, а увеличава невежеството. И все пак, самият Бъфет предупреждаваше, че този подход е само за професионалисти - за повечето инвеститори най-доброто решение си остава индексният фонд.

Историята познава и фигури като Питър Линч, който иронично измисли термина "ди-уорсификация", за да опише склонността да се трупат ненужни активи. Той твърдеше, че би бил доволен да притежава и само една акция, ако вярва достатъчно силно в нея. Идеята за концентрирания залог винаги е имала романтика - тя носи усещане за контрол, за смелост, за възможност да постигнеш легендарна доходност.

AI икономика: Как автоматизацията променя корпоративните печалби и пазара на труда

Тя вече е тук и оформя пазарите, печалбите, труда и дори политическите решения

Но зад романтиката стои и сурова статистика. Brian Chingono от Verdad Advisers симулира хиляди портфейли и установи, че в медианата концентрираните портфейли дават по-ниска доходност от диверсифицираните.

Около 40% от концентрираните фондове в симулациите му реализираха под 5% годишна доходност за десет години - катастрофален резултат за активен мениджър. Това е лицето на survivorship bias: оцелелите и успешни концентрирани портфейли изглеждат като доказателство за тезата, но зад тях стоят много други, които са изгубили капитала на инвеститорите си.

Примери не липсват. Cathie Wood и нейният ARK Innovation ETF блеснаха като символ на концентрирания подход към дисруптивните технологии, но след пика през февруари 2021 г. фондът изгуби над 46%. Дори с възстановяване през 2025 г. това е предупреждение за риска от едностранно залагане. Високата волатилност може да изведе един фонд до върха на класацията за една година и до дъното на следващата. В концентрираните портфейли няма "средно положение" - там има или възход, или падение.

В полза на концентрацията обаче стои фактът, че най-големите хедж фондове често се "струпват" около едни и същи акции и тази концентрация носи дългосрочна доходност. Goldman Sachs Hedge Fund VIP Index, който следи най-често държаните акции от хедж фондовете, побеждава S&P 500 от 2016 насам. Това е доказателство, че професионалните мениджъри с достъп до информация и ресурси могат да извлекат стойност от концентрацията. Но този успех не може да бъде копиран механично от индивидуалния инвеститор.

Въпросът дали диверсифицираният портфейл е мъртъв всъщност е въпрос за ролята на времето и знанието. За обикновения инвеститор диверсификацията остава най-сигурната защита от непредсказуемото. Тя е единственият инструмент, който не изисква да познаваш бъдещето. Но за професионалиста с ресурсите и дисциплината да изучава бизнесите до костния мозък, концентрацията може да бъде път към превъзходство. Тук разликата е в способността да оцеляваш в дълги цикли на волатилност и да устояваш на натиска на капитала.

AI бумът само ускори този спор. Технологичните гиганти вдигнаха индексите и създадоха илюзията, че бъдещето е концентрирано в тях. Но историята предупреждава, че нито един сектор не държи вечно короната. Концентрацията днес може да е възнаграждаваща, но утре може да се превърне в катастрофа. Диверсификацията не дава максимума, но спасява от минимумите.

Може би истинският отговор е в синтеза: индивидуалният инвеститор продължава да се доверява на диверсифицирания индекс, а институционалните мениджъри поемат риска на концентрацията там, където вярват, че имат предимство. Светът на портфейлите е като шахматна дъска - не всички фигури играят еднаква роля и не всички стратегии са за всеки.

В крайна сметка въпросът не е дали диверсификацията е мъртва, а дали инвеститорът е готов да живее с нейните ограничения или със смъртоносната прегръдка на концентрацията. Защото едното е скучен, бавен, сигурен обяд, а другото е вечеря на ръба на пропастта, където гледката е зашеметяваща, но всяка грешна стъпка може да струва всичко.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.