Русия, България и Гърция днес дават начален изстрел на новия петролопровод от Черно до Егейско море. Новата енергийна артерия трябва да заобиколи Босфора, да улесни снабдяването за Западна Европа - и ще засили влиянието на Путин.

Височайшата особа на президента Владимир Путин днес преди обед ще вземе участие в подписването на договора за новия тръбопровод в двореца на гръцкия президент Каролос Папоулиас. Това показва какво значение Москва отдава на проекта. От българското черноморско пристанище Бургас ще минава дълга 280 км тръба, която ще стига до гръцкия град Александруполис на северния бряг на Егейско море.

Строежът ще започне в началото на 2008, през 2010 ще бъде доставен с танкери първият нефт от руското черноморско пристанище Новоросийск до Бургас, там ще бъде вкаран в тръбопровода и от Александруполис, отново с танкер, ще се транспортира до рафинериите в Средиземно море. Руските държавни фирми Транснефт, Газпромнефт и Роснефт по време на проточилите се преговори си осигуриха 51% от консорциума, който ще строи и обслужва тръбопровода. Гръцки и български предприятия си поделят останалите 49%. Русия контролира тръбата.

Досега голямата част на руския износ на нефт се осъществяваше по морския път през Босфора и Дарданелите. Обаче този маршрут е хронично претоварен: от 1996 досега преносът на нефт през протока се е увеличил от 70 млн. тона до 150 млн. тона. Танкери, дълги над 200 метра, от съображения за сигурност могат да минават през Босфора само при дневна светлина, добра видимост и спокойно море. Особено през зимните месеци капитаните трябва да стоят на изчакване в Черно море дни или седмици, за да минат. Специалистите изчисляват, че загубите поради този факт годишно възлизат на един милиард долара.

Подписването на договора бе предхождано от над десет години преговори. България и Гърция в началото настояваха всеки да участва с една трета в проекта, но накрая и двете правителства се съгласиха на изискванията на Москва и предоставиха на Русия контрола върху петролопровода. В противен случай проектът би се провалил.

Русия по такъв начин си осигури още една транспортна връзка за експорт на енергия за Западна Европа. Едновременно става и по-независима от Турция, която контролира Босфора и Дарданелите.

С договарянето строителството на Бургас - Александруполис, Русия на практика даде отказ за един друг конкурентен проект - „Обход на Босфора"; Анкара предлагаше изграждането на тръбопровод от турското черноморско пристанище Самсун до Кейхан на Средиземно море. Но ако се бе съгласила с това, Русия щеше да е още по-зависима от Турция.

Игленото ухо Босфор

Тридесет и пет километра дългият воден път, който разделя Азия от Европа, се минава ежедневно от 150 кораба. Босфорът се счита за „трудни води", особено за супертанкерите: капитаните на гигантските кораби трябва да прокарат съдовете през 14 иглени завоя на тесния на места едва 660 метра проток. Силното течение затруднява допълнително корабоплаването.

От години еколозите предупреждават за възможността от злощастен инцидент с танкер, който може да причини „петролна епидемия" на дванадесет милионния Истанбул, или дори пожар на цариградските брегове - както стана през 1979 след сблъскването на румънския танкер Independenta с гръцки товарач: дни наред Босфорът бе в пламъци.

Плановете за тръбопровода датират още в началото на 90те години. Тогава експертите на гръцката група Latsis, която се занимава с танкерен превоз и рафинерии, прогнозираха сериозен ръст на превоза на петрол през Босфора - което се потвърди. Планираната тръба в началото ще е с капацитет 35 млн. тона, после до 50 млн. тона суров петрол. Това е почти една трета от количеството, което минава сега с танкери през Босфора.