Допреди срещата на ОПЕК във Виена от 11 септември, почти никой включително и самите петролни министри от картела, не смяташе че ще има покачване в дневните добивни нива. Как тогава изведнъж, групата на 12-те страни производителки на петрол реши да предприеме стъпка към увеличаване на дневната си квота с 500,000 барела считано от 1 ноември?

Отговорът, според анализаторите, се крие в опасенията на Саудитска Арабия свързани с прекалено високата цена на суровината, която е на път да увреди сериозно световното икономическо развитие. Както е известно на широката публика, арабската страна е негласен лидер в картела, а мнението на петролния й министър е уважавано от всички страни членки. При това положение за Саудитска Арабия не беше никак трудно да убеди колегите си да приемат увеличение на добива, който беше жизненоважен, за да успокои пазарите поне в краткосрочен план.

До този момент обаче, цената не променя възходящата си посока, дори напротив, направи нов връх и удари психологическото ниво от $80 за барел. Акциите на петролните компании като Exxon Mobil, Chevron и Total се покачиха с 3% само за последните две борсови сесии.

Обратно на това, което повечето хора смятат, Саудитска Арабия мисли доста по в перспектива от това само да поддържа цената на суровината безбожно висока. Арабската страна притежава огромен процент от световни петролни залежи и иска по лоялен начин да накара клиентите си да продължат да сключват договори с нея и през идните десетилетия. Анализаторите дори коментират, че решението на картела да увеличи от 1 ноември добивните нива е ясен сигнал даден от Саудитска Арабия за скорошен още по-голям скок в производството. За съжаление в ОПЕК членуват и страни като Венецуела, чиято единствена цел е гоненето на колкото се може по-високи постъпления, с които да финансира неработещата си планова икономика.

Това, което най-много плаши саудитите в момента е така нареченото „обръщане на тренда", което означава, че цената на фючърсите за идните месеци е доста по-висока, от тази няколко години напред. В момента барел петрол от тип американски лек с доставка октомври се котира за $79, докато същият този барел за пет-годишен период в бъдеще е с цена $70 за барел. Само преди три месеца, този феномен не съществуваше и цената за по-далечните във времево отношение контракти бяха с по-висока цена.

С получаването на „обръщане на тренда", много спекуланти започват да правят бързи пари като първо изкупуват всички контракти на висока цена от близките месеци, като така покачват цената, а след това продължават по същата схема с по-евтините фючърси в по-далечен план. Това обаче е пагубна за пазара практика, тъй като може да изстреля цените до невиждани стойности. Единственият начин това да спре е с увеличаване на производството и „наводняване" на пазара с петрол.

Хедж-фондовете в момента се явяват най-големия противник на политиката на ОПЕК.  Те често използват спекулативни схеми, за да трупат големи печалби, изкуствено надуват цената на суровината и злепоставят картела пред клиентите, които смятат, че заради алчността си петролните шейхове не искат да увеличат производството. Изглежда това негативно отношение на развитите страни към ОПЕК вече е достатъчно развито, за да не позволи цената да падне, дори след покачване на добивните нива. Търговците просто не са доволни от това минимално покачване с 500,000 барела.

Пазарът изпитва сериозни сътресения в условията на пълна ценова несигурност. Въпреки че котировките на петрола паднаха до $50 за барел през януари тази година, фючърсите за няколко години напред останаха на нива над $65. Според анализаторите, именно цените на петрола за по-далечно бъдеще са по-важни, тъй като те не се влияят толкова от краткосрочни спекулативни манипулации.

Специалисти твърдят, че максималните граници, в които петролът може да се движи в момента са от $40 до $90 за барел. В началото на година пазарът опита да тества долната граница, но ОПЕК отказа да му позволи и съкрати дневното производство. Сега пък цената най-вероятно е тръгнала към горната съпротива на рейнджа и само бог знае какво ще стане ако успее да я пробие.

Статията е заимствана от публикации в сп. Businessweek