Кое е по-приятно? Да печелиш пари или да ги харчиш? Осемдесет годишният Петер Мунк не е сигурен: „И двете неща са чудесни". За 25 години Мунк превърна своята канадска компания Barrick Gold във водещото предприятие за добив на злато в света и сега е зает да преразпределя богатствата си.

„Жал ми е за тези, които не раздават, защото получават само половината удоволствие. Да бъда в състояние да раздавам е голям мотивиращ фактор за мен".

Петер Мунк е евреин, роден в Унгария. Той е дошъл в Канада, бягайки от нацистите в началото на 1940те. След поредица от успехи - и провали - в отрасли като хай-фай оборудване и туризъм, той се захваща със златната индустрия.

Компанията му Barrick в началото се е занимавала с добив на нефт и газ и се е наричала Barrick Resources. Мунк обаче коренно я променя, купувайки 23 други предприятия, някои от които с 50 години по-възрастни, отколкото компанията - „майка". И сега Barrick номер едно в света на златото.

И продължава да расте. Компанията се листва в Торонто и Ню Йорк и напоследък е силно облагодетелствана от покачващите се цени на жълтия метал. Освен това изглежда, че Мунк е направил много пари през 2006 г., когато продаде тръста си за недвижими имоти в Северна Америка Trizec Properties за $4.8 млрд., утроявайки първоначално вложените инвестиции.

В момента Петер Мунк се занимава с раздаване на парите си посредством своята Peter Munk Foundation, а от друга страна с печелене на още повече чрез разширяване на огромен яхтклуб в Черна гора.

Той надали щеше да може да прави подобни неща, ако не се бе качил на влака на Кастнер. С този влак 1,684 еврейски бежанци от Унгария достигат Швейцария през 1944 г. в резултат на сделката „кръв срещу стоки", която Рудолф Кастенр от Ционисткият комитет за помощи и спасение сключва с „архитекта на холокоста", есесовеца Адолф Айхман.

На спасителния влак е имало места за Мунк, баща му и дядо му, но майката не успява да се измъкне и е прибрана в Аушвитц. Близо 12,000 евреи от Унгария са били изпращани всеки ден за Аушвитц. Майката на Петер е оцеляла след концлагера и по-късно също емигрира в Канада.

„Бях на влака", казва Мунк, „но не помня много. Имах щастлив ген". На въпроса дали това го е мотивирало да започне да изкарва толкова много пари, Мунк уточнява, че такова е било възпитанието му. „Родителите ми направиха много пари в Унгария, те бяха заможни хора, но бяха изтрити от германците. Баща ми стана бежанец".

Изглежда ранните преживявания на Мунк и други уроци, които е получил вече в Канада, са го накарали да раздаде голямата част от богатството си. Не иска ли да остави нещо повече на семейството си? Той има пет деца.

Мунк твърдо обяснява: независимо дали имах две, пет или 11 деца, всички те щяха да бъдат възпитани в ценностите, които са важни в живота. Не трябва да ги оставяш да започват с толкова много пари, защото ако направиш така, просто ще ги отнемеш от тяхната собствена инициатива. „Да им оставя голямо количество пари само ще доведе до трагедия".

На децата си Мунк ще остави благотворителните си фондации, така че и те да могат да получат удовлетворението от филантропията, както и той.

Колко точно пари има Мунк е трудно да се каже, затруднява се с изчислението и той самият. Пък не е и работа на хората да знаят - счита Мунк. Обаче е показателно, че в неговата фондация има 150 млн. долара и тя е наследник по завещанието му. „Раздадох много пари през последните 10 или 15 години".

Филантропичните му дейности са действително известни. Един пример е Munk Centre, организация в неговия алма матер, Университета в Торонто, която поддържа 30 или 40 обществени „мисловни тръстове" (think tanks). Друг е Peter Munk Cardiac Centre в обществената болница на Торонто. За двете дейности Мунк е дарил над $30 млн.

Мунк се гордее, че сам е превърнал Barrick в компанията, която е сега, след покупка на богата мина в Carlin Trend в Невада за $62 млн. през 1986 г., който в последствие се оказва най-богатия златоносен район извън ЮАР. През 1944 г. Barrick купи канадската Lac Minerals, през 2001 - Homestake в САЩ, а след още две години канадската Placer Dome.

„Отминаха вече 25 години, откакто съм в бизнеса със злато. Когато започвах тази компания, тя струваше 40 млн. канадски долара, а цената на златото бе $220 за тройунция. Сега цената е около $950 за тройунция и пазарната ни капитализация е над 40 милиарда канадски долара".

Доколкото Мунк има думата, Barrick никога няма да бъде купен от друга диверсифицирана корпорация. „Това няма да се случи, защото сме оценявани от нашите работници и имаме уникална култура. Никога не сме били застрашени ... ние сме много добри в това, което правим. Никой няма силата ни да устоим".

Вече на възраст 80 години Петер Мунк купи стара корабостроителница в Черна гора, в град Тиват. Той движи планове да трансформира покупката си във ваканционен курорт и огромен яхтклуб. „Тази огромна и прекрасна област лежеше като незасята нива и корабите й ръждясваха. Ще направим от това най-голямото яхтено пристанище в Адриатика".

Фригийският цар Мидас бил орисан да превръща всичко, до което се докосне, в злато. Изглежда подобна ще е съдбата на последното (или просто поредното?) бизнес начинание на Петер Мунк. „Купих първото си място за закотвяне на яхта преди 20 години. Нищо в живота ми не е поскъпвало толкова много. Продадох до за много повече, отколкото платих за него".

Златното богатство на цар Мидас обаче не го направило особено щастлив, тъй като всичко, до което се докосвал, се превръщало в злато и той не можел дори да се храни без чужда помощ. Накрая се посрамил. Така и златоносната Barrick Gold е била обвинявана за много екологични нарушения, научаваме от Wikipedia. Към тях спада използването на цианид в мината край свещеното за аборигените езеро Ковал и подозрения за изпускане на 7 тона живак в друг проект в Австралия.

Но ако се съди по записаното в глобалната електронна енциклопедия, Петер Мунк, както съименника си „каменното сърце" Петер Мунк от приказката на Вилхелм Хауф, както и самият цар Мидас, си е взел поука и екологичното изпълнение в златните му мини върви към подобрение.

Използван е материал на The Telegraph