Автомобилните производители обичат да говорят за автономните автомобили по начин, който ни кара да смятаме, че те ще бъдат част от ежедневието ни след 3-4 години. "Розовият" сценарий предполага, че хората скоро ще бъдат возени от едно място на друго от роботи със съвсем малко човешка намеса.
От автономните автомобили се очаква да сложат и дългоочаквания край на войната по пътищата, тъй като са с по-бързи реакции, никога не се уморяват да следят внимателно трафика, "виждат" по-добре и уважават закона. Те няма да се уморят, да се напият, да се ядосват заради действия на други шофьори или да се разсейват от текстови съобщения, храна или аудиосистемата, пише The Economist.
От тях очакваме да возят децата на училище, възрастните на работа или до молове и кина, барове и ресторанти, а още по-възрастните до лекарски кабинет и обратно. И да направят за повече от нас притежаването на автомобил нещо от миналото, тъй като липсата на шофьор зад волана на колата, която сме поръчали от Uber, може да намали цената с до 80% (или поне това твърдят оптимистите). Добре дошли в прекрасния нов свят!
Всички тези неща може и да станат реалност един ден. Но това няма да е скоро, въпреки ентусиазма на хора като Илон Мъск. Той твърди, че след две години вече ще можем да спим спокойно зад волана. И досега често е успявал да затвори устата на критиците и невярващите. Но този път пред технологията лежат твърдят много препятствия, а преодоляването им не зависи само от редове код или гениален инженеринг.
За да ни возят навсякъде и по всяко време, на автономните автомобили ще им отнеме повече от десетилетие - или може би две. Поне за да могат да го правят по-безопасно, отколкото хората.
Повечето автомобили днес задължават шофьора да прави практически всичко - да подава мигач, да завива, да ускорява, да намалява, да наблюдава трафика отпред, отстрани и отзад. Според класификацията на Обществото на автомобилните инженери в Америка то е "Ниво 0". Автомобилите, които круиз контрол и паркинг сензори са на "Ниво 1".
Благодарение на широкоъгълни камери, GPS сензори и радари, автомобилите от "Ниво 2" могат автоматично да адаптират своята скорост, като следят трафика, както и да пазят достатъчна дистанция от автомобила пред нас, да се движат в собствената си лента, както и дори да се паркират сами.
За съвсем кратки период от време ръцете на шофьора могат да не докосват волана, а краката - педалите. Но той трябва да е готов да поеме пълен контрол по всяко време. На това ниво са електромобилите Tesla.
"Ниво 3" пък кара специалистите да спорят с часове. Голямата разлика с предходното е, че тук отговорността при нужда от спешно действие се прехвърля от шофьора на автомобила. И това притеснява много инженери.
Именно предоверяване на системите и тяхното неразбиране са сред основните причини за самолетната катастрофа в Сан Франциско през 2013 г. И някои автомобилни производители се притесняват, че проблемът може да добие нов размер, когато става въпрос за обикновени граждани, а не за професионални пилоти.
Затова във Ford вярват, че е по-добре да се изчака и мине направо на "Ниво 4".
Поне на теория, технологията от "Ниво 4" трябва да е поне по-безопасна. Благодарение на нея автомобилите ще изпълняват всички функции от старта на пътуването на до неговия край. Минусът тук обаче е, че те ще трябва да бъдат ограничени само за пътища, за които са проектирани. Което означава, че пътят трябва да бъде картографиран в три измерения, размерите му да бъдат определени чрез GPS - за да не може автомобилите да излязат извън него.
Следващото "Ниво 5" вече предполага напълно автономно шофиране с капацитет автомобилът да ни закара когато и където поискаме - например по черен път, който не е на картата, или в тежки бури, в пълна тъмнина и с животни, изскачащи от храстите, деца, скачащи на платното, за да гонят топка и други предизвикателства.
Най-важната технология, за да стане това реалност, е Lidar. Тя използва лазери от покрива на автомобила, за да сканира наоколо за възможни препятствия. За разлика от видеокамерите, Lidar не може да бъде заслепена от ярка светлина или от пълна тъмнина. Много по-точна е от радара в меренето на разстояние и скоростта на обектите и предава триизмерно изображение.
Важен е и софтуерът, който обработва данните. Към момента се смята, че Waymo - проектът на Google, има най-добрата система от всички конкуренти.
Но преди това да стане факт, правителствата ще трябва да налеят множество ресурси в това да превърнат пътищата по-добри за автономните автомобили. Трябва да бъде решено и кой ще отговаря (и кой ще плати) за безжичните мрежи, които трябва да управляват трафика. И кой ще бъде виновен при инцидент: собственикът, производителят или доставчикът на софтуер? И как ще бъдат предпазени автономните автомобили от хакерски атаки?
А все още не сме започнали и да говорим за това как компютърът ще решава морални дилеми на живот и смърт - като дали да спаси пътника или детето пред колата.
Едно е сигурно - бъдещето, в което транспортът е услуга и гражданите не притежават коли, а наемат такива, ще накара и автомобилните производите да променят коренно бизнеса си.
Повечето автомобилни производители планират да започнат да тестват пазара с автономни автомобили "Ниво 3" или даже "Ниво 4" около 2021 г.