Продажбите на бяло вино и розе в България изпреварват тези на червеното

Ако трябва да направим класация на най-традиционните напитки в България, то виното със сигурност ще заеме едно от почетните места и това едва ли ще се променя. Как обаче се изменя вкуса на българския потребител, какви сортове предпочитаме и как отговарят на това родните винопроизводители? Разговаряме с Деяна Стаменова, която е собственик на Винарска изба "Манастира".

Госпожо Стаменова, може ли да споделите кои са най-предпочитаните видове вино у нас сред българи и чужденци по ваши наблюдения? За бяло и червено вино?

Българите предпочитат класическите сортове като Совиньон блан и Шардоне за белите и Каберне совиньон, Мерло и Сира за червените вина. Предпочитанията както у нас, така и на международните пазари са за по-плодови, по-свежи и с по-малко отлежаване в дъб вина. Забелязва се и световна тенденция, че потребители, особено по-младите, се интересуват от по-редки и не толкова известни местни сортове произведени в по-малките винени райони, както България, Грузия, Гърция, Унгария. Българите също все повече започват да ценят родното производство. Смятам, че и ние като производител имаме заслуга за това, заради доброто съотношение на цена качество, което предлагаме. Целта на нашата изба е да произвежда повече вина от местни сортове, за да покажем, че и те са добри и от тях могат да се правят висококачествени вина.

Източник: Личен архив

Винарска изба "Манастира"

Променил ли се потребителският вкус на българите, в сравнение с последните няколко години по отношение на търсенето? Може ли да се посочи някаква конкретна тенденция, която се откроява през последните години?

Родните потребители все повече търсят качествени продукти. Вкусът се изменя към вина с натурален характер, които са елегантни и добре балансирани. Свежите и леки вина, с по-светли и натурални цветове стават по-предпочитани. Модата на вината с наситени цвят и аромат преобладаващ дъб вече затихва. Потребителят е ориентиран към такива с по-нисък алкохолен градус, неангажиращи вина, които могат да се консумират самостоятелно или лесно се съчетават с храна.

Вината от местни сортове и от малки и бутикови производители стават по-търсени. Наблюдава се завръщане към типичните сортове за България като Мавруд, Рубин, Тамянка, Мелник 55.

През последните години значително се увеличи и консумацията на бели вина и розета. Въпреки традиционното възприятие, че в България се пие повече червено вино, днес можем да кажем че продажбите на бяло вино и розе изпреварват тези на червеното. Консумацията на червено вино остава предимно през студените месеци, докато на бялото и розето е целогодишно.

Източник: Личен архив

Винарска изба "Манастира"

В интервю за предаването Money.bg от преди няколко години казвате, че винопроизводители у нас експериментират с различна техника в самото производство на вино, като различно съдове за ферментация и др. Това продължава ли да бъде така и има ли новости в производството?

Това продължава да бъде така, използват се различни по големина съдове за ферментация и отлежаване, експериментира се с дъбови бъчви от различен произход и дървесина. Преди години се срещаха предимно вина отлежавали в традициония френски и американски дъб, днес можем да срещнем и в унгарски и в дори български дъб. Във винарска изба "Манастира" използваме именно български дъб за вината, които са от местни сортови или купажи с тях. Производителите екпериментират с производството и на вина, които са отлежавали в бъчви от акациева или черешова дървесина. Изпробват и повече сортове грозде и стилове. Произвеждат се вина, които са по-натурални, без добавени сулфити, с по-малко интервенции и в повече хармония с природата.

Производители влагат и повече ресурси в начинът на опакована, етикиране.

Източник: Личен архив

Винарска изба "Манастира"

Според годишния аграрен доклад на Министерството на земеделието за 2023 година, вносът на вино от Полша в България е нараснал с 6000% за година от 900 литра на 54 000 литра. Какво може да ни каже това? Значи ли, че пием по-евтино, но по-нискокачествено вино?

Полското вино изминава дълъг път, за да се превърне в това, което е днес. Благодарение на новите насаждения и внедряването на модерни технологии за производство винарската индустрия се опитва да остави своя отпечатък на международния пазар. Прохладният климат допринася за създаването на добри, ароматни бели и червени леки вина. Като качество не може да се конкурират с добре познатите ни страни производители, но със своята цена са атрактивни за международните пазари.

Конкретно към родния пазар, неоснователно е да се смята, че преобладават вина с незадоволително качество и ниска цена. Пазарът за вносни вина е разнобразен, има избор за всеки потребителски вкус и възможности.

Източник: Личен архив

Деяна Стаменова

Данни от същия доклад сочат, че износът ни е намалял с 20 на сто на годишна база през 2023-а. Защо има спад според вас?

Спадът в износът през последните години от една страна се дължи на пониженото търсене в останалите европейски държави, вследствие на инфлацията, свиване на икономиката, рецесията. От друга страна повишените разходи за производство и логистика също оказват влияние. Поради същите причини и вносът на вино у нас през последната година е намалял.

Смятам, че и липсата на достатъчна държавна подкрепа за реклама на българското вино на международните пазари също оказва влияние на изнесеното количество. Трябва да се засили рекламата ни като страна, произвеждаща качествени вина, да има и по-активно съдействие за участия в международни винени изложения, за винения туризъм. За да се засили интересът към българските вина, трябва да се наложим като страна винопроизводител, а това няма как да се случи единствено с усилията на бизнеса.

Източник: Личен архив

Винарска изба "Манастира"

Кои са страните, за които България изнася най-много и кои са най-изнасяните видове вина?

България продължава да изнася най- много за държавите от Европейския съюз като Чехия, Швеция, Полша, Белгия, Нидерландия, Дания. Последните години расте и количеството вина изнесени за САЩ, измествайки утвърдени партньори като Япония, Великобритания и Китай. Запазва се и тенденцията за износ предимно на червени вина.

Потребителите и в световен мащаб вече са пренаситени от добре познати сортове, като Каберне Совиньон. Шардоне, Мерло. Те търсят нещо ново и различно. Колкото един продукт е по-специфичен, защото е произведен от местен сорт, толкова по-привлекателен и интересен е той.

Затова и вината от местни сортове или купаж от местен сорт с класически са най-търсени. Продуктите, които нашата изба най- много изнася са точно от българския сорт Мавруд, както червено вино така и розе, но и такива, които са в купаж с този сорт. Типичните сортове като Мавруд и Рубин стават все по-високо ценени на международните пазари. Доказателство затова са медалите и отличията, които българските вина получават на световните конкурси.

За вас, като специалист, какво трябва да притежава едно вино, за да се нарече то хубаво?

За да кажем, че едно вино е хубаво, на първо място трябва да има чист цвят, който да отговаря на дадения сорт. Да бъде добре балансирано, да има хармония между всичките му елементи - сладост, киселинност, танини и нива на алкохол. Виното трябва да притежава интензивност, вкусовият и ароматният му профил да съдържат силни и лесни за разпознаване аромати.

Друг показател за качеството е и дългият послевкус, тоест колко дълго продължавате да се усещате вкусовете на виното след като го преглътнете.

За мен е важно виното да изразява напълно качествата на сорта и особеностите на тероара, откъдето е произведено. Трябва да се запази усещането, че виното има произход. Във винарска изба "Манастира" се стараем да произвеждаме точно такива вина.