С бързото развитие на технологиите пазарът на труда също търпи промени в глобален мащаб. Само след десетилетие той няма да изглежда по познатия ни начин в резултат на нарастващото значение на дигитализацията и автоматизацията. Заради това, ако искаме да сме готови за пазара на труда на бъдещето, ще трябва да притежаваме умения и качества, които досега не са били такава неизменна част от длъжностната ни характеристика.

В условията на все по-остра липса на квалифицирани кадри, за работодателите ще става все по-трудно да привлекат търсените от тях таланти. Заради това те до голяма степен ще трябва да заложат не толкова на търсенето на нови служители, а на различни партньори, с които да работят по отделни проекти. Именно по-голямата свобода за работещите ще бъде една от ключовите характеристики през идните години. 

Вергиния Къшева-Накова е маркетинг и бизнесконсултант, сертифициран коуч и треньор на ефективни екипи. Тя е работила в малки и в големи компании, в България и в чужбина. Тя е основател на платформата за корпоративни обучения TrainingAcademy.bg и на Института за бизнес развитие и предпиемачество (BusinessUp). Създател е на програмата "Академия за Бизнес Умения и Предприемачество", в която студентите едновременно учат и прилагат най-новите успешни бизнес модели и тенденции.

По думите на маркетинг експерта Вергиния Къшева-Накова този начин на работа вече е особено популярен в Северна Америка, а тенденцията постепенно навлиза и в Европа.

"Все повече хора искат да бъдат свободни, не да работят за дадена компания, а за себе си. Те искат сами да определят темпото на работа, да определят кога да си вземат почивка и да подреждат графика си", казва тя.

"Тази тенденция започва да идва и в България. Компаниите, които искат да се адаптират към промените, ще трябва да разчитат повече на работа с партньори, с т.нар. фрийлансъри, а не толкова на такава със служители", смята експертът.

Според Вергиния този начин на работа е приложим в много различни сфери на дейност, независимо дали става въпрос за счетоводство, реклама или дизайн.

Като друга характеристика на пазара на труда на бъдещето тя очертава нарастващото значение на интелектуалния за сметка на физическия труд.

"Време е компаниите да възприемат това, че хората са много повече от работна ръка. Ако допреди 15-20 години икономиката е зависила от предприятия, в които работници са се трудили с ръцете си, то в момента има организация, механизация, автоматизация. И все повече ще се налага интелектуалния за сметка на физическия труд", посочва тя.

В ерата на дигитализацията освен, че "работната ръка" постепенно изчезва, то същото може да се каже и за едно друго схващане - това за професията за цял живот. Вергиния е на мнение, че това е отживелица и все повече хора решават да развиват кариера в нови области в различни етапи от живота си. 

"Хората променят това, което работят, между 3 и 5 години. Могат да сменят компанията, но най-често те променят изцяло професията си", обяснява експертът.

"Все по-важни ще бъдат уменията, отколкото професията, защото те зависят от типа работа, който трябва да свършиш", допълва тя.

Технологиите и дигитализацията са ключовият двигател на промените що се отнася до професиите и начина на работа. Заради това човек трябва да разчита все повече на  знания и умения в тези области. Вергиния посочва, че за да отговорим на търсените професии на бъдещето, ще трябва да сме гъвкави, креативни, адаптивни, както и да заложим на добрата бизнес култура. Важни ще бъдат още критичното мислене и умението да работим с големи обеми от информация.

"Съвременният човек знае много повече от предшествениците си. Обемът на информацията, с която работим, е стотици пъти повече от преди. Така че всякакви инструменти, помагащи ни да боравим с нея, са много важни", коментира тя.

Що се отнася до това дали България е готова да отговори на динамичните промени на пазара на труда, Вергиния е на мнение, че е нужна много работа в тази посока, а основният риск е липсата на достатъчно квалифицирани кадри.

"Състоянието на пазара на труда у нас е изключително лошо. Това е така, защото бизнесът е в подем и той има нужда от кадри, а такива липсват. По-страшно е, че не само няма подготвени кадри, а няма хора, желаещи да се квалифицират", посочва тя и допълва, че в сегашната ситуация компаниите са принудени сами да обучават и подготвят служителите си.

По нейните думи негативният ефект от дефицита на специалисти е налице, като вече има чуждестранни компании, напуснали българския пазар заради него.

"Това се забелязва най-много при изнесените услуги за технологичния сектор. Компаниите си тръгват, защото им трябват повече хора. А ние просто не сме достатъчно конкурентноспособни", смята Вергиния.

Според нея една от основните причини за тази ситуация е недостатъчно добрата подготовка в университетите, която не отговаря на нуждите на бизнеса.

"Завършващите университет днес са крайно неподготвени, а самите висши учебни заведения не работят на пазарен принцип. Тяхното финансиране се определя от броя на студентите и стремежът да се запълнят възможно най-много места в различни специалности занижава критериите за подбор", коментира експертът.

"В университетите тотално отсъства практика и модерен подход. За обучението се разчита на стари учебници, което е голям проблем", допълва тя.

Вергиния обаче вижда и алтернатива за младите хора. Според нея, за да придобият необходимите знания и умения, те трябва да са проактивни, като търсят разнообразни стажове и обучения. По нейните думи добра алтернатива са и частните академии. "Това е начинът да се надгради подготовката в университетите", категорична е тя.