EVN ще поиска повишение на цената на тока от първи юли т.г., каза Робърт Дик, председател на Управителния съвет на дружеството в България по време на журналистически семинар.

Точният процент повишение остава неясен, тъй като компанията очаква приемането на основополагаща наредба, която Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) бави. Заявлението на EVN все пак трябва да бъде подадено до края на този месец, а регулаторът да вземе решение до края на първото полугодие.

От EVN посочват, че има нужда от промяна на текущия модел на ценообразуване за крайния снабдител, тъй като той не е адекватен на новите пазарни реалности. Дружеството има фиксирани постоянни разходи за обслужване на клиентите и нови законови задължения, а в същото време клиентите с висока консумация преминават на свободния пазар.

Основен проблем през настоящия, както и предходните регулаторни периоди, е продължаващото непризнаване на технологичните и оперативните разходи, както и на нормата на възвръщаемост.

Въпреки това през следващия регулаторен период дружеството ще инвестира между 85 и 90 милиона лева годишно.

Робърт Дик посочи, че има нужда от по-висок марж и посочи, че и за двете компании (Електроразпределение Юг и ЕВН България Електроснабдяване) не се признават реалните разходи. И всъщност уж гарантираната по закон печалба на дружествата се оказва до три пъти по-малка в определени регулаторни периоди.

ЧЕЗ иска нова цена на тока

ЧЕЗ иска нова цена на тока

КЕВР трябва да одобри заявлението

От EVN направиха равносметка за инвестициите си в мрежата от 2005 до 2017 година. Данните сочат, че са вложени 1,305 млрд. лв., като по изчисления на дружеството сумата надминава тази, вложена от ЧЕЗ и Енерго-Про. От тях 100 млн. лв. са над разчетените, т.е. компанията не е получила компенсация за тях, а други 146,3 милиона лева за 2013 и 2014 година въобще не са били приети от КЕВР.

От стъпването си в България дружеството е направило общо 1,6 млрд. лв. инвестиции. Компанията отчита 20 270 км нова и обновена мрежа и 2 594 нови трафопоста и възлови станции.

Към края на 2017 година инвестициите са спомогнали за намаляване на технологичните разходи до под 9% -- от 20% през 2005 година. "Това носи сериозен принос към енергийната ефективност на цялата държава", каза Робърт Дик. Това намалява и изпускането на CO2 - спестени са 505 000 тона.

Дружеството възнамерява да продължи и подмяната на електромери с такива с дистанционно отчитане. Вече 800 000 са такива, а дали процесът ще продължи, зависи от ценовото решение на КЕВР.

От компанията отчитат още инвестиции от 3,065 милиона лева за 2017 година за кабелиране на въздушни линии - поставянето на електропроводи под земята. Те са по-скъпи, казват от EVN, но намаляват драстично авариите. Вече 28% от мрежата на дружеството е под земята, като основен приоритет са планинските региони като Родопите.

EVN обяснява искането за повишение на цената и с преместването на стопански потребители към свободния пазар. 19,7% от общо 207 148 обекти в мрежата са сменили доставчика си. Същевременно те консумират 77,5% от общо 4 831 GWh електроенергия - т.е. става въпрос за големи предприятия.

Проблем дружеството има и при битовите потребители. 180 хил. клиента (или около 12% от общия им брой) имат нулева консумация за 2017 година. 206 хил. клиента пък има средна годишна сметка от 12,21 лева, като дружеството получава едва 1 ст/месечно марж от тях. 40% от клиентите пък заплащат по 3,4 стотинки средно на месец на своя доставчик. В същото време, освен разпределителната мрежа, дружеството трябва да поддържа и множество услуги за тях.

Освен по-високи признати разходи, от EVN настояват още КЕВР да приеме дългоочакваната наредба 1, както и правила за измерване на количеството електрическа енергия и обновления на общите условия - нормативни документи, които се бавят твърде много във времето, казват оттам.