Проф. д-р Васил Живков е председател на Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост (БКДМП) от 2021 г. Член е на Борда на директорите и представител на България в Европейската конфедерация на мебелната промишленост (EFIC), както и част от Управителния съвет на Българска стопанска камара.

Преподава в Лесотехническия университет - София от 1992 г., като от 2020 г. е ръководител на катедра "Интериор и дизайн за мебели". Проф. Живков води лекции и в Архитектурния факултет на Университета за архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) към катедра "Интериор и дизайн за архитектурата".

Проф. Живков има над 90 научни публикации и доклади, от които над 40 в чужбина, а също така и над 40 научно-популярни публикации. Десетки пъти е бил жури по дизайн в престижни конкурси като: Dibla Design Award, Българска мебел на годината, Дизайн на промишлени изделия - Черга, Concept BG, Екодизайн и др.

Професор Живков, бихте ли очертали основните тенденции при производството на мебели у нас: като общ обем и като финансово изражение спрямо предходната година. Тенденциите у нас в същата посока ли са като тези в европейски и световен мащаб?

Производството на мебели в света за 2022 г. се изчислява на общо 492 млрд. долара, но се забелязва спад от 4% спрямо 2021 г., когато е било 513 млрд. долара. В тази статистика не влизат матраците и подматрачните рамки.

Най-голям дял при производството на мебели в свега заема Китай с 36%, следван от САЩ (с 13%) и Италия (5%). Делът при световното производство на мебели на Германия, Виетнам и Индия е по 4%, на Полша - 3%, а по 2% - на Канада, Южна Корея и Великобритания. Делът на всички други държави е общо 25%.

Данните за Европа сочат, че континентът се задържа на второ място в света с 24% от световната продукция, като забелязваме 1% ръст за миналата година спрямо 2021 г. Като Топ 5 производители в Европа се открояват: Италия, Германия, Полша, Великобритания, Франция.

Ако направим паралел с България, 2021 г. беше много успешна за родната мебелна индустрия - тенденцията беше валидна за целия свят заради Ковид пандемията и оставането на хората по домовете им. Тогава в България секторът отбеляза ръст от +27% (658 млн. евро, като в това са включени матраците и подматрачните рамки).

През 2022 г. наблюдавахме леко отстъпление от добрите резултати от 2021 г. , а спадът от -6,7% понижава производството на мебели до 614 млн. евро (с вкл. матраци и подматрачни рамки). Като се има предвид високата средногодишна инфлация през 2022 г. спрямо 2021 г. в България и увеличението на цените на суровините и материалите, може да се заключи, че намалението в количествено отношение е по-значително.

По данни на Националния статитистически институт (НСИ), най-голям дял от производството през 2022 г. заемат: мебели от дървесина за спални, трапезарии и дневни - 198 млн. лева, следвани от матраци без подматрачни рамки - 71 млн. лв., други мебели от дърво - 70 млн. лв., елементи за мебели за сядане - 62 млн. лв., кухненски мебели - 48 млн. лева.

Имате ли наблюдения относно предпочитанията при покупките на мебели у нас - какви видове мебели се купуват повече и в какъв ценови диапазон? Българските мебели търсят ли се в чужбина и евентуално в кои държави?

Българските мебели са познати с доброто си качество, затова много от нашите фирми работят и за износ. Страната ни е изнесла през миналата година продукция на стойност 559 млн. долара. Ако сравним ситуацията на Балканите, то виждаме че Турция държи първото място с износ на мебели за близо 4 млрд. долара, Румъния е с 2,48 млрд. долара, а Сърбия - с износ за 675 млн. долара.

Любопитен и малко известен факт е, че България е вторият най-голям износител на мебели за Албания, в Топ 3 сме от вносителите в Гърция, в Топ 5 от вносителите в Румъния и Грузия. България е и сред първите 10 вносители в Иран, Малта и Северна Македония. Нашите мебели се продават успешно навън, заради качеството и конкурентната цена.

Страната ни е сред 19-те най-големи износители в Европа. Продукцията ни се изнася основно за Румъния - 15% от експорта на нашите мебели отива там, след това е Гърция с 10%, Полша със 7%, Франция (6,9%) и Германия (6,8%).

За да си отговорим на въпроса защо родното производство на мебели отива основно за износ, а ние купуваме евтини мебели отвън, проведохме социологическо проучване. Анкетата категорично посочи, че водещият фактор при покупката на мебели за българите се оказва цената. Тя се нарежда на първо място без значение от възрастта или месечния доход на участниците в анкетата. Приблизително сходно по значение е и качеството на изработката, следвано от дизайна и вида на материалите. Критерии с по-периферно значение са продуктите да отговарят на европейските стандарти и да са изработени по екологичните изисквания.

Данните сочат още, че само 4% от българите купуват мебели често - веднъж или няколко пъти в годината. Близо една пета (19%) осъществяват такава покупка веднъж на няколко години, като най-често това са хора в активна възраст и с доход на домакинството над 2000 лв., както и живеещи в столицата. Но пък близо 4 от 10 души са посочили, че не купуват мебели.

В тази връзка, през настоящата година спрямо предните 1-2 години, какво е средното повишение на цените на мебелите у нас. А мебелите от какъв вид дърво (дървесина) са най-скъпи и при кои видове мебели и изработените от кое дърво поскъпването е най-голямо?

Ще се върна 2 години назад във времето, за да изясня ситуацията. През 2021 г. Министерство на земеделието и храните издаде заповед, с която се ограничи добива от горите във фаза на старост. Създаде се напрежение, че наличността на суровината ще намалее или ще липсва и това автоматично доведе до напрежение и спекула.

Освен това държавните горски стопанства увеличиха много цените, наблюдавахме ръст от 39,5% за 2022 г. спрямо 2021 г. Така цената на суровината в последната една година се вдигна значително, което неминуемо се отрази на себейстойността на всички изделия, произведени от дървесина.

Сред най-ценните дървесни видове разпространени у нас са орехът, дъбът и букът. Към тях могат да се добавят и някои иглолистни дървесни видове, като бял бор, смърч, ела и бяла мура.

Най-скъпа е дървесината на ореха и дъба, като ореховата дървесина е значително по-малко разпространена на територията на България (под 1%).

След поскъпването на добиваната у нас дървесина през 2022 г., това неминуемо се отрази и на крайната цена на мебелите, в които тя пробладава. Не разполагаме с точна статистика за произведените мебели по вид дървесина, но може да се каже, че например, при производството на мебели от бук, най-вече това са столовете, цената е възможно да се е увеличила почти двойно.

Снимка 322548

Източник: iStock

И по-конкретно - кои компоненти от процеса на производство на мебели имат най-голям "принос" за поскъпването на крайния продукт (дървесина, енергоносители и т.н.) и защо?

Един от най-големите проблеми, с който фирмите и Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост се борят през последните години, е липсата на суровина и респективно високите цени. Това няма как да не повлияе и на поскъпването на продукцията.

Цените и на други материали скачаха драстично и след това падаха - металът, пяната и други. Такива флуктуации много затрудниха ценообразуването за производителите. Не бива да забравяме, че цените на електроенергията също се вдигнаха рязко в последните две години, което също се отразява на остойностяването на крайния продукт.

Голяма част от фирмите от сектора инвестираха в соларна енергия и монтираха фотоволтаични панели, за да подсигурят производствата си и да се опитат да запазят конкурентни цени.

Друг фактор е непрекъснатото увеличаване на разходите за заплати. В последните две години има сериозно пренареждане на пазара на труда. Фирмите са принудени да предлагат все по-добри условия на труд, за да могат да задържат работниците си.

Проф. Живков, при производството на мебели у нас, като цяло българска или вносна дървесина се използва повече и коя е по-скъпа? Мебелните фирми у нас имат ли предпочитания наша или чуждестранна дървесина да използват или всичко зависи от цената й?

В последната година се оказа, че дървесината у нас е по-скъпа от тази в Европа и това се отрази неблагоприятно на сектора. Много от фирмите ни намалиха производството си, изпитваха затруднения с доставките. Съответно не успяха да реализират вече подписани договори, някои дори предприеха съкращения на персонала. Други даже прекратиха дейност.

Заради високите и често спекулативни цени на дървесината, напоследък някои от фирмите са принудени да купуват суровина от Австрия, Турция или скандинавските страни.

Българската дървесина е качествена, разполагаме и с много природни ресурси, но за съжаление не можем да я използваме, за да подпомагаме родната ни икономика. Нека не забравяме, че гората расте и се развива и именно напредналите икономически страни управляват умело ресурсите, които се самовъзстановяват.

Проф. Живков, а какво ще кажете за "кондицията" на дървообработващата промишленост у нас - фирмите от бранша увеличават ли продукцията и печалбата си през тази година спрямо предходната?

Заради високите цени на дървесината, много от фирмите в сектор дървообработване за съжаление търпят загуби и не успяват да реализират договори. За бизнеса е важно да има стабилност и ясна прогноза.

През тази година, много от дървообработващите фирми, които участват в търгове за дървесина, започват да наддават с начална цена, която е най-високата дадена от предишен търг. По този начин цените на дървесината се поддържат високи и участващите компании не успяват да се запасят с необходимата суровина. Не могат да си позволят да купят тази дървесина и от това губят не само те, но и горските стопанства.

През последните няколко години сме се срещали десетки пъти с представители на Министерство на земеделието и храните, дават ни обещания за промяна в сектора, но към този момент това все още не се е случило. В този ред на мисли, не бих се наел да коментирам увеличават ли се печалбите точно в този сектор, който в момента, за съжаление, не получава разбиране и помощ от държавата и е принуден да се справя с липсата на добра нормативна разпоредба.