От Върховният касационен съд (ВКС) сезираха Конституционния съд (КС) да се обявят за противоконституционни текстове от Наказателно-процесуалния кодекс, съобщиха от ВКС.
Обект на обсъждане са промените в НПК, обновени в Държавен вестник, бр. 63 от 04 август 2017 г., поясниха от ВКС.
В искането до Конституционния съд се изброяват конкретни членове и се обяснява, че по този начин се разширява подсъдността на Специализирания наказателен съд (СНС). На Спецсъда се възлагат наказателните дела, които според мотивите на законопроекта, са за корупция от лица във висшия ешелон на властта - лица с имунитет и висши представители на изпълнителната власт.
Върховните съдии приемат, че разпоредбата на чл. 411а, ал. 1, т. 4 от НПК е в противоречие с конституционните норми, прогласяващи Република България за правова държава, се казва в мотивите на искането от ВКС.
"Извънредни съдилища не са допустими в правовите държави, каквато по Конституция е Република България, защото те се създават за обслужването на определени политически цели в разрез с разбирането за независим съд, който по дефиниция не може да обслужва такива цели", се подчертава в искането.
Специализираният наказателен съд (СНС) и Апелативният специализиран наказателен съд, както и съответстващите им прокуратури, са създадени с промените в Закона за съдебната власт, обновени в ДВ, бр. 1/2011 г.
С промените в НПК, обновени в ДВ, бр. 13/2011 г., са приети особените правила, по които се разглеждат делата, подсъдни на тези съдилища. В искането до Конституционния съд пише, че независимо от различните редакции, които претърпява чл. 411а от НПК, до настоящия момент законодателят е бил последователен при обективиране на концепцията си, че изключителната подсъдност на специализираните съдилища обхваща всички престъпления, които могат да бъдат квалифицирани като организирана престъпност
От средата на 2015 г. на този съд са подсъдни и делата за престъпления против републиката по Глава първа от Наказателния кодекс (НК). Критерият, по който се определя подсъдността на делата, разглеждани от СНС, е предметът на делото, а не качеството на извършителя на престъпление. В този смисъл са и мотивите за неговото създаване.
Специализираните съдилища разглеждат дела по определена материя, като в страната освен Спецсъда, специализирани по материя са и административните съдилища.
"Оспореното изменение и допълнение на НПК представлява съществено отстъпление от идеята, че компетентността на специализираните съдилища се определя единствено съобразно предметен критерий, свързан с правната квалификация на деянието. Посочени са няколко категории субекти, чиято длъжност предопределя промяна на подсъдността и разглеждане на делата от специализираните вместо от общите съдилища.
Специализацията на съда няма как да бъде обвързана със субекта, тъй като особеното качество на дееца намира отражение в материално правната норма, включително и в санкционната й част, обичайно предвиждаща по-тежка наказателна репресия" - пише в искането. Съчетаването на предмета и субекта като критерий за подсъдност на този съд, не може да обоснове "специализация", пише в искането до КС.
Съдиите от ВКС приемат, че определянето на подсъдността на специализирания съд съобразно субекта на престъпление го характеризира като извънреден съд.
Извънредния съд правораздава по създадени специално за целта правила и такива правила са установени по отношение на Спецсъда, включително и с въведената чрез промените в НПК разпоредба на чл. 411д, ал. 2 от НПК. Тя предвижда по-кратък срок за насрочване на делото в разпоредително заседание.
Върховните съдии цитират Решение № 10/2011 г. по к. д. № 6/2017 г. на Конституционния съд, в което пише: "особено съществено, за да не бъде определен специализираният наказателен съд като извънреден и да отговаря на изискванията за безпристрастност и независимост, е, на първо място, той да прилага общоустановените правила, които се съдържат в материалните и процесуалните закони, които прилагат общите съдилища, и, на второ място - условията и редът за назначаване на съдиите в него да са същите, прилагани при назначаване на съдиите в цялата съдебна система".
В мотивите на ВКС до КС пише, че сегашният статут на Спецсъда не съответства на тези критерии. Те дават пример с промени, които вменяват правомощия на председателя на Апелативния специализиран наказателен съд при определени условия (когато съдия от апелативния специализиран наказателен съд е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд), да командирова, освен съдия от СНС, също така и съдия от друг окръжен или апелативен съд с ранг на съдия във ВКС. Това става при съгласие на председателя на съответния окръжен или апелативен съд. Това правомощие на председателя на АСНС е изключително и не е предоставено на никой друг ръководител на орган на съдебна власт, се казва в писмото на ВКС.
Друго отклонение от общоустановените правила, важими за общите съдилища, е предвиждането, според което съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители в специализираните съдилища и прокуратури получават допълнително възнаграждение до шест основни месечни възнаграждения годишно.
Това законово предвиждане поставя магистратите и служителите от специализираните структури в привилегировано положение по отношение на тези от общите съдилища и специализирания военен съд.
Обвързването на допълнителното възнаграждение на магистратите от специализираните структури с "резултатите от дейността", не е относим за всички магистрати и създава двоен стандарт, пишат от ВКС.
Върховните съдии цитират и промени, според които чрез оспорената разпоредба ревизионните актове, докладите по чл. 19 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ) и одитните доклади по чл. 56 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) се приравняват на доказателствено средство в наказателния процес.
"Разпоредбата противоречи на чл. 121, ал. 1 от Конституцията, установяваща конституционно изискване съдилищата да осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес, както и не е в унисон с разпоредбата на чл. 6 от ЕКПЧ за правото на справедлив процес, по отношение на изискванията за състезателност и равенство на средствата", пише в искането до Конституционния съд.
Според чл. 105, ал. 2 от НПК не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс. "Приравняването на изброените документи на писмени доказателствени средства е в конфликт с изискването на чл. 121, ал. 1 от Конституцията, доразвито в чл. 105, ал. 2 от НПК. Оспорената разпоредба е в конфликт и с чл. 6 от ЕКПЧ, установяваща правото на справедлив процес, в аспектите на изискването за състезателност и за равенство на средствата. недопустимо е приравняването на изброените в оспорената норма писмени документи на писмени доказателствени средства, понеже доказателствата, установявани с тях, не се събрани и проверени в състезателна процедура, с обезпечаване на равенство на средствата", пише в мотивите на съдиите от ВКС, които сезират КС за противоконституционност на промените в НПК.
USD
CHF
EUR
GBP
