Докато Дания постига около 50% икономически ръст от началото на 1990те до днес, употребената енергия е останала на същите равнища, а емисията на някои вредни газове е спаднала. Това посочи Лунд Пулсен, министър на околната среда на Дания, който бе домакин на конференция "Околна среда и изменения в климата", провела се в Хотел Шаратон в София днес.

Дания е готова да осигури технологиите, но няма да упражнява политически натиск, за да убеди България да промени неекологични практики като изгарянето на боклука и отоплението с топлофикации. 1-2% от БВП е целта в разходите за опазване на околната среда - това е "бенчмарк" на Дания, за която темата за околната среда е водеща в публичния дебат и политиката вече 40 години. България и Дания имат общо в това, че са две съхранили се нации, заобиколени от големи сили - посочи датският министър.

Компания на Пулсен трябваше да прави българският министър на МОСВ Джевдет Чакъров, но той остана в Парламента на четенето на Бюджет 2009. Заместник - министър Чавдар Георгиев, известен със спорната си подкрепа за устройствения план на Странджа, го замести заедно с високите му съжаления. (Отсъстваше, достойно заменен, Иво Прокопиев от страната на КРИБ).

Глобална презентация изнесе Ръсел Милс, генерален директор на The Dow Chemical Company. Господин Милс изтъкна, че неговата компания след 1994 г. е избегнала емисиите на 74 млн.т. климатични газове (24%), печелейки от това $7 милиарда. Той засегна въпроса с удвояване ефективността на автомобилите, равно по полезен ефект с намаляване на използваното в дома електричество с една четвърт. От паричните потоци 85% са частни пари - уточни шефът на американския химически гигант.

Милс представлява Световния бизнес съвет за устойчиво развитие - съюз, включващ компании с капитализация от $8 трилиона. Познатият с участието си в известния филм "Корпорацията" бизнесмен каза и други впечатляващи суми: ако се придържаме към обещанието, поето на международната среща миналата година в Бали, трябва да намалим емисиите с 50% до 2050 г. Изчисленията са за необходими $45 трилиона, (това са много пари, дори при слабия долар, пошегува се Милс), или всяка година да се отделя по $1 трилион. До броени месеци Индия ще стане третия в света замърсител с газове - след САЩ, които вече бяха изпреварени от Китай тази година.

В последвалата дискусия също до месеци общинският съветник Мартин Заимов определи уникалния шанс, с който разполага българската околна среда - да реши два свои силно наболели проблема - закриването на "Кремиковци" и промяната в отоплението на софиянци. От залата се донесе предложение на професор България да стане нещо като депо за въглеродни емисии, тъй като разполага с огромни геологични структури, способни да поемат стотици милиони тона CO2.

Заместник министър Георгиев потвърди глобалните ангажименти на България към опазването на климата, като накрая прошепна за историческите значения и в крайна сметка за предоставянето на повече въглеродни кредити на по-бедните страни като България. (Нивата от 2007 г. като референтни за България не са приемливи, тъй като страната ни е понижила емисиите си с 50.4% от 1990 до сега, е статистиката, която ползва IPCC). В крайна сметка България иска да може да увеличи емисиите си с 20% спрямо нивата от 2005 година, каза Георгиев. Подкрепа зам - министърът получи и от професор Йончо Пеловски от Центъра по екология на ЦХТМ, който доказа вредите и грешната посока, който светът е поел, като не пази природата. Но напомни: в цимента ако се искат много пари за ОС, производството може да се пренесе в Китай. ЕС аршинът спрямо България е неподходящ: вече загубихме 1600 мегавата от затворени блокове в АЕЦ.

В дискусията доцент Пенчо Пенчев от УНСС сподели с мен следната статистика: от 25 пост - съветски държави депопулацията на България е най-силна, минус 19.22% по данни на ЦРУ. От 8 милиона 990 хиляди живеещи в България хора през 1990 са останали 7 милиона 262 хиляди. (Най-близкият до нас минус е на Латвия с -15.7% и Грузия с -14.5%. В Руската федерация минусът е 4.9%, в Румъния -4.1%. Азербайджан, Узбекистан, Таджикистан и Туркменистан популационно избухват).

Два милиона българи - това е цената на постигнатото намаление на въглеродните емисии. Ако посвещението за опазване на природата на останалите бъде достатъчно силно, то трябва да подобрим технологиите. Това със сигурност ще бъде признато на конференцията в Копенхаген през декември догодина, на която ще се изготвя "наследникът от Киото" след 2012 г. В София домакини на конференцията "Околна среда и изменения в климата" бяха датчаните може би затова, защото от думите на нашия заместник министър в МОСВ се разбра, че на ниво Европейски съюз България е решила да не излиза от Варшавското малцинство, блокиращо европейския екологичен договор.