След маратон в преговорите, ЕС най-после постигна съгласие за нов договор на страните от съюза. Формалните вътрешноправителствени преговори започват на 23 юни, съобщи EUOBSERVER.

В събота заранта, около пет часа местно време, след ден и половина напрегнати дискусии, германският канцлер Ангела Меркел триумфално обяви за пресата, че е постигнато споразумение и че Европа може да излезе от фазата на „размишления", в която е била изпаднала след отхвърлянето на проекта за Евроконституцията преди две години.

Според плановете, страните членки ще използват мандата, до който са достигнали на тази среща като база за преговори за нов договор, който ще е готов до края на тази година и ратифициран във всички страни-членки до средата на 2009, преди следващите европейски избори.

Тогава ЕС ще има нов външен министър - или Висш Представител на Съюза за външните работи и политиката по сигурността, както и постоянен президент.

Политическата реалност: нужен е документ, по-различен от конституцията, която бе отхвърлена преди две години във Франция и Нидерландия, но все пак да съдържа есенцията на оригиналния текст. Това трябва да бъде текст, който лидерите на страните ще могат да „продадат" у дома без да е нужен референдум.

Резултатът, пълен с компромиси, специални възможности и текстове за отделни страни, няма да може да претендира за красота: понятни думи като европейски „закони" са сменени с „регулации" и „директиви", които са по-малко символно натоварени; флаът, химнът, девизът и названието „конституция" отпадат по същата причина.

„Може би това не са най-прекрасните стихове, които сме приемали", казва Жозе Мануел Барозу, президент на Европейската Комисия - но е „ефективна проза", като получилият се „Договор за реформи" ще бъде прикрепен към настоящите два договора.

Най-централният проблем по време на преговорите стана искането на Полша да се промени системата на ЕС за гласуване. Германия бе твърдо против идеята, твърдейки, че настоящата двойна мажоритарна система ориентирана към броя на населението е справедлива и демократична. Най-накрая поляците, плашили с отказ да дадат съгласие, склониха системата за гласуване одобрена в Договора от Ница да продължи до 2014 г.

От 2014-2017 ще има преходен период в който ако някоя страна желае ще може да се ползва от системата според Договора в Ница; след 2017 ще действа само новата система, базирана на мнозинство от 65% от населението и 55% от броя на държавите-членки.

Тоест следващата граница, когато решението ще може да се отложи още повече, се премества за 2014. „Този, който ще спечели от тези ситуации е онзи с най-силните нерви", заявил е полският президент Лех Качински след разговорите.

Покрай това, Великобритания си осигури по-слаби изрази в частта външна политика, гарантирайки си, че може да се откаже да участва в кооперация на ЕС в политическата и правни сфера и дипломатите разбират това като „де факто" опция за неучастие в главата определяща гражданските, социалните и икономическите права на гражданите.

Другите две проблемни страни са били Нидерландия и Чехия. Първите успяха да получат по-силен глас на националните парламенти над европейските законови постановления, както и по-строги критерии при приемане на нови членки. Чехите се бориха и получиха по-ясно разделение на компетенциите между ЕС и страните членки.

Франция заличи фразата „безпрепятствена конкуренция" като една от целите на ЕС, тъй като много вероятно през 2005 френските гласоподаватели да са гласували против от страх пред англо-саксонския нео-либерализъм.

Според канцлера Меркел, много от същността на старата конституция се е запазило. Сега лидерите на ЕС ще се върнат по страните си и ще промоцират резултатите от преговорите. Във вътрешно-правителствените преговори (IGC) сега глас ще имат техниците и дипломати от по-нисък ранг.

Следващата голяма задача, след като най-накрая се постигне споразумение по договора, ще са референдумите. Дания и Ирландия са страните членки, които в законите си са задължени да провеждат референдуми ако суверенитета им е засегнат, вече обсъждат дали да последват мнозинството и да ратифицират договора през парламента, или все пак да се допитат до народа.