Европейската комисия обяви, че не възнамерява да иска от Гърция да намали дълга си по-рано от предвиденото.

Досега единствено частният сектор - банки и застрахователи приеха да понесат значителни загуби по гръцките дългови книжа, като част от мартенската втора програма стойност 130 милиарда евро за подпомагане на Гърция. Така дългът на страната би трябвало да се свие до 120% до 2020 година в сравнение със сегашното му равнище от 160% от Брутния вътрешен продукт, съобщава БНР.

Междувременно рейтинговата агенция Стандард енд Пуърс намали прогнозата си за Гърция на негативна.

Това решение на S&Poor's става на фона на опита за прогрес от страна на Гърция за намирането на нужните допълнителни бюджетни съкращения и допълнителни реформи в размер на 11.5 млрд. евро, което да убеди международните кредитори на страната да продължи с отпускането на следващия транш от Втората спасителна програма на ЕС и МВФ (за 37 млрд.евро) и по този начин да се избегне риска от фалит.

Агенцията обоснова решението си с обяснението, че за затъналата в дългове страна отеврозоната може да е необходима още помощ от международните кредитори. Натискът на Международния валутен фонд, който е един от основните кредитори на Атина е натиск и върху страните от еврозоната да приемат загуби по гръцките облигации, които държат в момента.

Aгенциите коментират с неудовлетворение, че програмата, "e излязла от релсите" и страда от месеците на политическа инерция. А резултатът е, че финансовите потребности на Гърция са се увеличили. Затова и рейтинговата агенция е намалила доверието си към Гърция, а прогнозите са за следващата финансова година БВП на страната да намалее с 10-11%.

Вчера в интервю за немска телевизия шефът на Еврогрупата Жан Клод Юнкер каза, че "излизане на Гърция от Еврозоната би било лесно управляемо, но би довело до огромни рискове".

Все пак Юнкер отбеляза, че т.н. Grexit (излизането на Гърция от Еврозоната) не е желателният път на развитие. Той посочи също така, че Европа не би имала политическа сила без еврото и еврозоната.