Инфлацията в южната ни съседка Гърция не спира да расте. Цените стават непоносимо високи една част от населението. Най-бедните 10% от домакинствата трябва да увеличат разходите си с повече от 16%, за да се справят с потреблението на храна и енергия постоянно между 2019 г. и февруари 2024 г. Същата цифра за най-богатите 10% е под 6%.

Това показват изчисления от изследване на Джорджия Капланоглу, професор в катедрата по икономически науки на Атинския университет относно въздействието на инфлацията върху бюджета на домакинствата, цитирано от в. "Kathimerini".

ПроучванеТО потвърждава истината, която всички вече знаят, а именно, че инфлацията тежи много повече върху най-бедните, изостряйки неравенството.

Според скорошни проучвания потребителите намаляват количествата, които купуват, обръщайки се към храни с ниска хранителна стойност и пазарувайки въз основа на цената, а не на качеството.

Пред февруари гръцките власти разшириха списъка на стоките, които не могат да бъдат обявявани на промоция от търговците, след като по-рано цената им е била повишена. Целта на мярката е по-прозрачно ценообразуване и поставяне на поскъпването под контрол, макар, че бизнесът не е съгласен с начина на прилагане на мерките.

В Гърция за много ключови стоки, предлагани в супермаркетите, важи забрана да бъдат включвани в промоции в срок от три месеца, след като цените им са били увеличени. Пресичат се и опитите за заобикаляне на това разпореждане например чрез намаляване на грамажа в опаковката.

Миналата седмица пък стана ясно, че Гърция ще повиши минимална брутна заплата с 6,4% до 830 евро, което е 1625 лева. Това обяви правителството на страната. Това е четвъртото подобно увеличение за пет години, насочено към облекчаване на домакинствата, притиснати на фона на по-големите разходи за живот.