Европейците не са били толкова пестеливи от десетилетия. Гражданите на Стария континент скътаха стотици милиарди евро вкъщи и в банките заради несигурността, която заля света заради пандемията, пише Deutsche Welle.
Процентът от доходите, които европейските домакинства пестят, достига 22% през третото тримесечие на 2020 г., по изчисления на Deutsche Bank. Делът е незначимо по-нисък от рекордния връх от 24,6%, отчетен през второто тримесечие, когато мерките срещу вируса бяха най-строги, а несигурността - най-голяма. Тогава и гражданите просто не можеха да излязат и да харчат по заведения и магазини.
Банковите депозити остават на високи нива след рязкото покачване през март и април. През второто тримесечие те надхвърлиха средните нива за последните пет години със €104 млрд. За третото тримесечие се очаква сумата да достигне €40 млрд.
Европейските потребители са основният източник на икономически растеж през последните години, отговаряйки за половината от БВП. Дори и по време на криза те не променят особено потребителските си навици - например през дълговата криза, която започна през 2009 г., частното потребление спадна с едва 2%.
В нужда от поредна доза стимули
Пестеливостта на европейците лишава европейската икономика от жизненоважна доза стимули, която последната се нуждае, за да се възстанови от най-тежката рецесия от Втората световна война насам. Потребителите отказват да похарчат допълнителните средства, които натрупаха по време на локдауна, тъй като пазарът на труда остава нестабилен, а вирусът съвсем не е изчезнал.
"Ако разходите на домакинствата се сринат, защото хората решат да пестят парите си, това ще засегне редица работни места и цялата икономика", казва Андрю Кенингъм, главен икономист за Европа в Capital Economics. "Това със сигурност ще обезсили опитите на централните банки и правителствата да стимулират хората да подкрепят икономиката".
Европейската централна банка се опитва да компенсира нежеланието на потребителите да харчат като запазва ултрахлабава парична политика и призовава правителствата да не спират стимулите.
Втората вълна носи още несигурност
Анализаторите не очакват спестяванията да се завърнат на върховете от началото на пандемията, но се опасяват, че европейците скоро няма да започнат да харчат отново със същите темпове.
През август изследване на Европейската комисия показа, че през следващите 12 месеца домакинствата очакват да харчат по-малко за големи покупки, спрямо настроенията от началото на 2020 г., въпреки спестяванията. Комисията очаква процентът на спестените доходи да остане около 19 тази година, преди да намалее до 14% през 2021 г. През 2019 г. той бе 13%.
Правителствата в съюза предложиха редица стимули, включително субсидии за електромобили, намаляване на ДДС и еднократни плащания, за да подкрепят частното потребление. И макар че тези мерки, заедно с разхлабването на тези срещу вируса, помогнаха за леко повишение на разходите, втората вълна Covid-19, която вече залива континента, заплашва да спре възстановяването.
Ново повишение на заразените, особено във Франция и Испания, накараха правителствата да въведат нови здравни мерки. Двете икономики отговарят за около 20% от общите разходи на домакинствата в Европейския съюз.
Пазарът на труда остава под напрежение
Експертите посочват, че щедрите схеми за подпомагане на работните места в Европа, са изиграли огромна роля и без тях потребителските разходи щяха да са още по-ниски. Безработицата в еврозоната остава стабилна - 0коло 8% - и далеч по-ниска от постигнатите по време на дълговата криза 12%.
Но има и опасения, че когато схемите за подпомагане бъдат спрени, безработицата ще се подскочи рязко. Прогнозите показват, че не се очаква пик на безработните преди 2021 г. "Увереността в заетостта и доходите е един от класическите двигатели на спестяванията. Ако всичко, което схемите за субсидии направиха, е да забавят шока, то спестяванията ще останат високи", според Клемент де Лусия, старши икономист в Deutsche Bank.
USD
CHF
EUR
GBP
