Защо България е единствената страна в ЕС, в която през последните над 10 години не е реализиран нито един вятърен проект? Как проекти, стартирали през 2008 година, все още не са достигнали своя финал?
Тези и редица други въпроси бяха обсъдени на работен семинар по повод 20 години вятърна енергия в България. Събитието бе организирано от Българската ветроенергийна асоциация и Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ).
Към момента в страната има 700 MW инсталирани вятърни мощности. В процес на реализация са редица проекти с обща проектирана мощност поне 3 GW. Работата по тях обаче върви бавно, с огромни закъснения от заложените срокове поради различни пречки. Сред тях са административни процедури, технически неуредици и обществен натиск.
Източник: АПСТЕ
Интересът към закупуване на вятърна енергия у нас е огромен, коментира Никола Газдов, председател на АПСТЕ. "Няма инвестиционна компания в България, която да няма интерес да сключи договор за покупка на ток от вятъра", категоричен бе той.
Сред лекторите беше и Радомир Драганов, ръководител Експлоатация и поддръжка на най-големия действащ в страната ВяЕЦ "Свети Никола" - AES България. Централата е разположена на площ от 62 кв. км. В рамките й са монтирани 52 генератора, а общата инсталирана мощност е 156 MW.
"Един ветрогенератор заема около 2-2,5 дка, което е 0,02% от цялата площ. Така че на практика всички земи, които се намират около ветрогенераторите, се обработват", коментира Драганов.
"Много добре съжителстваме с фермите, които работят в тези земи. Честно казано, за 15 години на експлоатация, не сме имали никакви проблеми в съвместната ни работа", допълни той.
Вятърната енергия е "необходимото парче от пъзела на българската енергетика", коментира Севда Йончева от АПСТЕ. Тя допълва много добре набиращите скорост соларни проекти в страната, както и инсталирането на батерии за съхранение.
"При соларите и при вятъра има нещо, което наистина ги отличава от всички други технологии. Там няма гориво, което заплащаме. Има инвестиция в технологията и след това първичният ресурс е абсолютно безплатен", подчерта още Газдов.
Ролята на батериите е не само да стабилизират пазара, защото те са "швейцарското ножче на енергетиката". Батериите помагат на производителите, на вържовите оператори, както и на самите консуматори. "Ако преди година нямахме почти никакви, към днешна дата вече имаме над 1 500 MWh батерии.
След година по това време би трябвало да имаме над 12 000 MWh батерии. Това значи, че за 6 часа цялото производство на АЕЦ Козлодуй би могло да бъде съхранявано в тези батерии. Слънцето и вятъра се допълват", разказа той.
В България, оказва се, има 52 милиона дка земеделска земя, от които 35 милиона дка са обработваеми. До момента всички инсталирани ВЕИ проекти, включително тези от бума в соларните инсталации, заемат само 42 хиляди дка, показват данни на организаторите.
"Обаче, ние сега казваме, че искаме да присъединим примерно 3 до 5 GW вятър на земеделската земя и предполагаме, че соларът ще продължи да расте. В момента това, което ние сме изключителни е, че ако абсолютно всички инвестиционни намерения във България се реализират за соларни и вятърни проекти, площта, която те ще заемат, е 100 000 декара.
За сравнение, въглищните ни централи с тяхната прилежаща инфраструктура заемат 240 000 дка. Така че на практика тук конфликт няма", заяви Севда Йончева.
Източник: АПСТЕ
Един проект на финалната права
Кен Лефковиц разказа историята на проекта ВяЕЦ Горичане, който продължава вече цели 18 години. Сега изглежда най-после е на финалната права:
"Една много важна част от начина, по който спечелихме нашата общественост - имаме си противници, но мнозинството в Шабла ни подкрепя. Сключихме с общината договор за корпоративно-социална отговорност."
Той направи уговорката, че има още едни 6-9 месеца до финала, но във всички случаи важното е, че проектът е с нова технология, която е надеждна.
Такава, която е "безопасна за хората и за околната среда".
USD
CHF
EUR
GBP
