Хотелиерите и ресторантьорите с дилема: дали ще умрат от COVID-19, или от глад

Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) е категорична, че предложените мерки за подпомагане на затворените фирми са неефективни, неработещи и недостатъчни.

Това заявяват от Асоциацията в своя позиция до медиите.

По думите им през последните месеци не се провежда реална антикризисна политика и не са взети нужните мерки, които да подпомогнат туризма, който е структуроопределящ за българската икономика.

Смъртта на туризма вече е предизвестена. Само очакваме да видим дали ще си отидем от Covid-19 или от глад, смятат от БХРА. 

Те са категорични, че търпението им към предлаганите от икономическия и социален министър мерки се изчерпа. И ако не видим ясно желание от кабинета за промяна и реална помощ за бизнеса единственият избор, който ще имат членовете на БХРА и техните служители е да излязат на улицата и да поискат оставките на всички, които не взимат жизненонеобходимите за оцеляване на сектора мерки, подчертават от Асоциацията. 

БХРА заявява категоричното си несъгласие с предвидените от властта мерки, с които се демонстрира, че се прави нещо, без от действията да има реална полза. Предложените 24 лева на ден като помощ за работниците в затворени бизнеси са абсолютно недостатъчни и демотивиращи. За да се убедите лично в това предлагаме политиците, министрите и чиновниците сами да пробват да живеят с по 24 лева на ден, пишат от Асоциацията.

Според мярката служителите, останали без препитание не по своя или на работодателите им воля, ще получават по 3 лева на час за всеки работен ден. Това е крайно недостатъчно, защото заплатите в сектора са различни. Едни хора са получавали, осигурявали са се и са плащали данъци при 8-часа дневно на 800 лева, а други - на 2800 лева. Тоест за тези хора е по-изгодно да останат без работа и да получават на трудовата борса обезщетение според средствата, които дълги години са внасяли в хазната заедно с работодателите им, обясняват от БХРА. 

Те отбелязват, че предложената сума от 24 лева на ден е по-малка и от досега работещата мярка 80/20. Предвид, че минималният осигурителен праг в сектора е 800 лева при 80/20 работниците трябва да получат минимум 640 лева помощ. Тоест в тежката ситуация, в която принудително попада бизнеса, помощта към него реално се намалява.

Тази "подкрепа" е със срок на действие само докато заведенията са принудително затворени през идните поне три седмици. Но по думите им не е предвидена достатъчна помощ за самоосигуряващите се лица и за служителите в нощни клубове, които загубиха препитанието си значително по-рано. В общественото пространство се говори за помощ от 15-20 на сто от оборота на затворените заведения, с които те да бъдат подпомогнати. Това обаче е крайно недостатъчно за бизнеси, които реално не могат да работят на пълни обороти вече 9 месеца, а някой са реално затворени през повечето време, допълват от Асоциацията. 

Те са категорични, че всички предложени мерки водят единствено до логичната стъпка - служителите да бъдат съкратени. По този начин хиляди хора ще останат на улицата, бизнеси ще фалират. Това ще бъде по-скъпо за бюджета като последици в сравнение с исканата от нас и всички други туристически организации за подпомагане нова мярка 90/0 или 100/0, пишат още те. 

От МЗ издадоха заповедта за затварянето на училища, молове, фитнеси до 21 декември

На сватби и на погребения се допускат до 15 души

24 лв на ден за професионалистите в ресторантите в курортите е абсолютна подигравка. С всички предложени "мерки" правителството реално намалява тихомълком помощта за бизнеса, скривайки се зад високопарни речи и тайни преговори с определени кръгове удобни за тях лица, подчертават от БХРА. 

Те посочват, че въпреки че хотелите не се затварят с последната заповед на здравния министър Костадин Ангелов, на тях реално им се спира работата, като не им позволяват да работят ресторантите им. В същото време държавата си измивала ръцете и не им плащала компенсации, защото на хартия се водели работещи. Подобно дребно хитруване и поведение е несправедливо спрямо хотелиерския сектор, който неколкократно бе обявен от главния държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев за най-сигурния по отношение на взетите мерки за неразпространение на пандемията. Още повече, че за 9-те месеца от март насам няма заразени гости на хотел и нито едно избухнало огнище в такъв. А полузатварянето им се повтаря, защото същата бе и ситуацията през март-май тази година, изтъква още хотелиерите. 

Те поясняват, че хотелите имат резервации за предстоящите празници като Никулден и 8 декември, които влизат в обхвата на забранения период за работа на ресторантите, както и за останалите дни от тези три седмици. И сега трябвало да възстановят средствата на клиентите си. 

По думите им министърът на икономиката за пореден път е пратил мярката за средните предприятия във времето напред и обяснил, че се търсят варианти.

Заради факта, че сезонните хотели работели само три месеца, те не можели да покрият изискванията за средни предприятия, въпреки че имали съответния оборот и наети лица, но само за краткия период, в който са отворени. Така инвестирали милиони левове фирми нямат достъп до европрограми и държавна помощ.

Обновена

Затварят молове, училища, детски градини и заведения до 21 декември

Мерките влизат в сила от петък вечерта

Стотици хиляди хора в курортите и градовете са заплашени от мизерия, но с тях не се преговаря, властимащите не се интересуват от техните проблеми и не търсят решаването им. И докато на столичния булевард "Витоша" доставката по домовете може и да помогне на част от заведенията, подобна мярка не може да се изпълни за ресторантите в курортите, в хотелите и в другите градове, уточняват от БХРА. 

Те отбелязват, че цели общини зависят от туризма и отказът на държавата от проблемите на живеещите в тях хора е геноцид и може да се окаже дори по-смъртоносен от Covid-19. Затворените морски хотели не получиха никаква реална подкрепа, като същата е перспективата и за зимните хотели, допълват още от Асоциацията. 

Тази форма на нулева подкрепа и дори 100% неглижиране на поставяните от БХРА въпроси води до тоталното сриване на цял сектор в икономиката. И това не е проблем, породен от Covid-19, а системен и дългогодишен за туристическия бранш. Не може години наред да се "управляват" само плажове и няколко гласовити кръчми и да не се обърне необходимото внимание на основни инвеститори и структуроопределящи системи, които допринасят за принадена стойност и развитие в сектора, пишат в позицията си хотелиерите и ресторантьорите.  

По думите им никой не подкрепя и не иска да вникне и управлява проблемите на реалния туризъм - ваканционни хотели, ресторанти, атракции, туроператори, екскурзоводи, ски лифтове и друга туристическа курортна инфраструктура. По този начин кабинетът нито помага на стотици хиляди хора, нито запазва поне постигнатото в сектора, нито ще спечели някаква политическа подкрепа и одобрение. Явно прозира целта за оставяне на бранша на естествен подбор в кризата и пълната му зависимост от социални помощи и тежки кредити от банки. Това определено не е нормално и отговорно ръководене на икономическите последици от кризата, категорична са от Асоциацията. 

Поставянето на над 10% от българската икономика на колене и в ъгъла не е и не може да е от полза нито за инвеститори, нито за работещите стотици хиляди в и около бранша, нито за цялата държава, а обричането на цели региони на липса на поминък, глад и обезлюдяване е абсолютно недопустимо и вредно за всички в страната, допълват от БХРА. 

Хотелиерите и ресторантьорите против затварянето на бизнесите им

Трябвало да има ясен план

Те подчертават, че не получили никаква подкрепа на искането си за помощ за разсрочване на кредити, за мораториум върху дължимите суми към банките, за отпускане бързо и при изгодни условия на ликвидни средства, за оцеляване на партньорите им - туроператори, екскурзоводи, музикални изпълнители и т.н., за продължаващата липса на електронни визи, за недостатъчната инфраструктура в курортите и до тях, за нулевата реклама на България, за липсата от безвизови или облекчени и по-евтини режими с Русия, Турция и тн., за законовите проблеми със статута на курортите, за липсата на подкрепа за професионално обучение в сектора от държавата, за проблемите и законовите неуредици за инвестиции в нови лифтове, но позволяването на строителство в забранени територии и национални паркове, за липсата на всякакво национално планиране на легловата база, за нерешаване на проблемите на междуправителствени рестриктивни въпроси на авиоиндустрията и решаване на проблема с летище Пловдив, за нулевата реклама на градския туризъм.

За 9-те месеца от началото на кризата не било направено и нищо за осигуряване на навременна медицинска помощ и карантинни хотели за туристите в курортите. Болниците не само в тях, но и в цялата страна не били подготвени, въпреки прогнозите на експертите за завръщане на вируса през октомври. 

БХРА твърдят, че туризмът не е включен за подпомагане и в колосалната сума, която получава страната ни от Европа за справяне с кризата и която ще бъде разпределена чрез Националния план за възстановяване и развитие.