Глобализацията достигна своя пик преди няколко години и в момента, според експертите, съществува значителен и недооценен риск, че светът ще започне един дълъг и продължителен процес на напълно противоположното явление - "деглобализация".

Пандемията на коронавируса може да даде началото на края на глобализацията, каквато я познаваме. За втори път от 1870 г. глобализацията прави крачка назад поради екзогенни фактори.

Първата беше междувоенната ера между 1914 и 1945 г. Светът беше буквално разделен между страни, които произвеждаха за държавите във война. Тези, които не участваха в двата конфликта, са тези, които са преживели един от най-големите темпове на растеж през века.

Следвоенният отскок донесе бум, подхранван от петрола. Когато човечеството научи предимствата на петрола и откри повече произведени от него стоки (и услуги), светът започна да става все по-малък и по-малък, тъй като беше по-лесно да се достигне до която и да е точка от него.

Ерата на либерализацията през 80-те години и до Голямата финансова криза през 2008 г. бе белязана от превземането на света от интернет компаниите. Корабоплаването направи възможно изпращането на стоки за миг въз основа на обикновен имейл, изпратен от другото полукълбо. Търговията процъфтяваше. Но също и зависимостта на света от отдалечени региони - т.е. Азия и по-специално от Китай, нарастваше.

Бавното развитие - последиците от голямата финансова криза през 2008 г.

От 2008 г., когато финансовата система, каквато я познаваме, почти беше смачкана, глобализацията направи крачка назад. Повече от десетилетие по-късно, коронавирусната криза просто ни напомни, че протекционистичните политики вече са съществували преди здравната криза. Освен това светът се поляризира с по-голямо регионално влияние.

Русия, Китай, Турция следват собствените си интереси. Властта, държана от малцина, не сменя ръцете си, което имаше ефект върху нарастващите регионални политики. Появата на единния пазар на Европейския съюз създаде друга сфера на влияние в света, макар и регионална. И накрая има различен САЩ по времето на президента Тръмп, отколкото страната, с която светът беше свикнал преди.

Пандемията послужи като напомняне за лошите неща, които глобализацията носи. Наред с други, зависимостта от евтина работна ръка от Азия за производство на стоки за Западния свят. В разгара на пандемията през този март Западът се оказа неподготвен и недостатъчно снабден след вълна от хоспитализации. Стоки от Китай не бяха произведени достатъчно бързо, след като бяха необходими на целия свят.

Ако се отдръпнем и проверим какво се случва от 1870-те, виждаме, че глобализацията е отговорна за всичко, което приемаме днес за даденост. Без него обществата, каквито ги познаваме днес, не биха имали същия опит и знания.

Глобализацията обедини нациите към една единствена цел - икономически растеж и просперитет за всички. Фактът, че повече от десетилетие глобализацията направи крачка назад, е толкова притеснителен за бъдещия икономически растеж, колкото и пандемията през 2020 г.

Въпреки че вероятността за период на деглобализация е недооценена, все още не е ясно каква би била точно нейната форма. В единия край на спектъра можехме да видим лека форма на регионализация, при която производството е групирано в съседни страни, а не глобализирано.

В другия край на спектъра светът може да се разлее в конкурентни блокове (например един, ръководен от САЩ, а друг, воден от Китай). Междувременно можем да видим нарастващото налагане на тарифи, особено "отмъстителни такива" от отделните държави.

В повечето сценарии ефектите върху световната икономика като цяло биха били отрицателни, но управляеми. Скромната степен на регионализация не би била голям проблем, като се има предвид, че вече така или иначе е налице голям обем търговия между съседни страни, а регионите вероятно биха били достатъчно големи, за да поддържат компании, които постигат максимална икономия от мащаба.