Сигурно се чудите защо професионалните търговци и големите институционални инвеститори, често използват опции за формиране на своите позиции или пък за хеджиране срещу неблагоприятен за тях развой на финансовите пазари. Истината е много проста - заради предимствата, които този род финансови инструменти предоставят на своите притежатели.

Макар и да звучат сложно и помпозно, опциите са нещо много просто. Те ви позволяват да заемете позиция в даден актив (дълга с кол-опции, или къса с пут-опции) сега (въз основа на текущата му цена на търговия), с някаква цена на упражняване и падеж в бъдеще и срещу фрагмент от общата сума, която иначе бихте инвестирали ако заемете същата позиция в дадения актив в момента и при настоящите цени.

Една от най-важните характеристики на опциите е - ограничаването на риска и потенциалната загуба. Инвеститорите не могат да загубят повече от сумата инвестирана в опции. А тази сума, може да им даде възможност да купят много по-голямо количество от избрания актив.

Например, да кажем, че искате да купите 100 акции на Apple, които последно се търгуват при нива от 132 долара за брой. Това по принцип би била инвестиция от 13 200 долара. Но искате да се предпазите от потенциална загуба на капитал повече от 30%, като в същото време не разполагате с цялата сума, или пък я държите във фонд резервен, който ще ви трябва след шест месеца. И тук на помощ идва кол-опцията, която по същество се купува при залог за поскъпване на даден актив.

Максималната загуба от 30% се превежда като близо 4 000 долара от капитала, който бихте инвестирали за 100 акции на Apple. Ако използвате 4000 долара от спестяванията си, за да си купите кол-опция с цена на упражняване след шест месеца (периодът за който смятате, че акциите на Apple ще поскъпнат) то можете да погледнете към опция със страйк (цената на която ще имате право да си купите акциите след периода на изтичане) от 95 долара и последна цена за опцията от 41.90 долара (опцията дава право за покупка на 100 акции, тоест тя ще ви струва 41.90 х 100 или 4 190 долара).

Когато към цената на упражняване добавим стойността на опцията (95+41.90 долара), илиза, че след шест месеца акциите на Apple ще трябва да струват 136.90 долара, за да сте на нулата.

Сигурно ви прави впечатление, че тази цена е по-висока от текущата цена на акциите, която е в размер на 132 долара. Тази ралика от 4 долара се нарича премия, или таксата, която плащате на акция, за правото да ограничите загубата на 100 акции до размера на направената от вас инвестиция, като в същото време не инвестирате цялата сума необходима за покупката.

Тази разлика не е голяма, като съотнесена към цената на акциите на Apple (4:132 долара), премията е в размер на едва 3%. Тоест поскъпване от 3% в акциите на Apple ще са необходими, за да излезете на нулата до падежа (след шест месеца). От там нататък обаче, всяко поскъпване ще е чиста печалба върху 100 акции, като ще сте блокирали 3.3 пъти по-малко средства, отколкото ако си бяхте купили акциите с пари в брой.

В същото време се застраховате, че загубата от тази опция няма да превиши 4 190 долара (инвестираната сума), което би означавало загуба в рамките на 40 долара за акциите на Applе (30%). Всяка загуба повече от 30% няма да ви се отрази.

Прилика и разлика между опциите и CFD-та (договори за разлика)

Най-просто казано - опциите дават възможност за ливъридж (ползване на заемен капитал, подобно на популярните сред инвеститорите CFD-та), но с някои предимства пред посочения в скоби хибриден инструмент (и недостатъци разбира се).

На първо място, те са базирани върху и ще получите реални активи (акции при упражняването им), за разлика от CFD-та, при които не купувате реално актива, а само и единствено печелите разликата от промяната в цената му.

В този ред на мисли, опциите отразяват всички сплитове и дивиденти и свързаните с тях положителни ефекти, за разлика от CFD-та, които често имат различни политики за начисляване на дивидента (често или орязан, а понякога дори и неизплащан).

И докато това може да не е кой знае каква разлика, за много спекуланти (чиято цел не е да държат активите, а да печелят от промяната в цените им), има един много по-важен фактор, който може да натежи в полза на опциите - и това е липса на СУАП (SWAP) при опциите. СУАП-а е лихвата, която инвеститорите плащат, за това да им бъде предоставен допълнителен капитал от брокерите, за да търгуват с повече средства, отколкото разполагат. Този процент, в среда на повишение на лихвите (от централните банки по света), се повишава значително и може да варира сериозно при различните брокери и активи, понякога достигайки дори до нива между 15 и 40%. Това е сериозен процент, който може да изяде почти цялата доходност на инвеститорите, особено при някои по-рискови активи.

Разбира се, няма как да не отчетем и негативите при опциите. А те са свързани с големите премии плащани при някои по-рискови активи, които могат да варират дори в проценти по-големи от СУАП-овете.

Ограничение е налице и по отношение на времето на валидността им - те се купуват за ограничен период от време, а колкото по-далеч, в бъдещето, е този период, толкова по-големи са и плащаните премии.

По-високи са и таксите и комисионите плащани за покупка на опции, а за да търгуват с такива инструменти, инвеститорите трябва да разполагат и с малко по-големи портфейли и да изберат добре брокерите си (защото опциите с по-ниски премии, обикновено са по-скъпи такива).

В заключение може да се каже, че опциите са добър инструмент за хеджиране и не толкова за спекулирани. Те също така е удобно (по-евтино) да се използват при по-слабо волатилни активи, защото иначе премиите им са непоносими, както и за не особено дълги периоди от време - максимум в рамките на шест месеца - до година.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.