Германските градове с най-тежки задръствания са и тези с най-бързо растящи цени на жилищата и наемите, откри холандската компания за навигация TomTom NV, цитирана от Bloomberg. Резултатът съдържа важно съобщение за общинарите: вместо да се борите с колите, може би е добре да увеличите усилията в изграждането на повече жилища и в децентрализирането на бизнес инфраструктура, за да може хората да са по-близо до работните си места.
TomTom откри, че Хамбург - деветият най-скъп германски град за живеещите под наем, е и с най-големи задръствания; Берлин и Щутгарт са в топ пет и при наемите, и при задръстванията; Мюнхен, където апартаментите са най-скъпи, е шестият най-задръстен. Компанията прави сравнение само за Германия, но тенденцията важи и в САЩ. Там, седем от десетте града с най-високи наеми и шестте от най-скъпите за живот изобщо са сред топ десет по проблеми с трафика.
Обяснението на компанията е, че в по-скъпите градове, хората обикновено се местят да живеят в предградията, където могат да си позволят да плащат наемите - но все пак трябва да влязат в сърцето на града, за да стигнат до работните си места. "Скъсаната връзка между местоживеенето и работното място" играе важна роля в трафик проблемите на Германия, пише компанията.С други думи, задръстванията са поне до някаква степен резултат от неравенството.
От гледна точка на един кмет, очевидният начин за намаляване на задръстванията (и вредните емисии) е да се отървеш от автомобилите, особено от тези, които горят изкопаеми горива. Амстердам, например, ще забрани всички бензинови и дизелови автомобили през 2030 г. Мярката изглежда прогресивна - но особено в стар град като Амстердам, в който има много дейности в центъра, тя наказва по-бедните жители, които е трябвало да се преместят в периферията - далеч от работните си места - и които не могат да си позволят нови електромобили.
Въведените в някои градове такси срещу задръстванията - и екстремната форма на забрана на по-старите и евтини автомобили - е ясно съобщение, че центровете на градовете не са за бедните. Ако не можеш да си позволиш да живееш там, въобще не се опитвай да идваш изобщо. Или използвай неудобния, препълнен и недофинансиран градски транспорт.
Има по-малко болензнени начини за това, като например да опитите за създаване на повече работни места по-близо до тези, които са били принудени да се изнесат от центъра. Въпреки че академичните дебати относно ефективността на тази мярка продължават с години, скорошни изследвания показват, че опитите за превръщането на градове в полицентрични намалява времето за пътуване до работа и намалява задръстванията. Разбира се, подобряването на градския транспорт също помага.
Също така, тази мярка не трябва да бъде изолирана от другите усилията. Берлин, например, има два центъра, останали от времето, в което градът бе разделен от стена. И все пак столицата е вторият най-задръстен град в Германия. Високите наеми карат хората да напускат централните зони. Градът се бори с поскъпването с нови мерки, но икономистите отдавна казват, че ограничаването на ръста на наемите е далеч по-малко ефективна мярка от строежа на нови сгради.
Един град може да намали задръстванията и да изчисти въздуха чрез три паралелни мерки: позволяването на възможно най-много нови сгради, децентрализиране на работните места и изграждането на качествен градски транспорт.
Тези мерки са скъпи, а понякога могат и да са непопулярни сред избирателите. Но са единственият начин за справяне с проблема.