Казахстан е аномалия в иначе нестабилната Централна Азия. Години на стабилност в страната позволиха на богатата на ресурси икономика да нарасне многократно през последните две десетилетия, която получи и милиарди инвестиции от гиганти като Chevron и TotalEnergies, пише Deutsche Welle.

През последните дни обаче бившата съветска република бе разтърсена от насилие по улиците невиждано в 30-те ѝ години независимост. Първоначалното недоволство се появи заради повишение на цените на горивата, а по-късно прерасна в протест срещу корупацията и непотизма. Демонстрациите предизвикаха остра ответна реакция — президентът Касим-Жомат Токаев да обяви извънредно положение и да поиска военна помощ от Русия, за да се справи с протестите.

Демонстрациите и последвалият удар от страна на държавния апарат в най-големия износител на уран в света и значим производител на петрол и газ създаде притеснение у инвеститорите, които се опасяват, че социалното и политическо недоволство може да подкопае репутацията на Казахстан като надеждна инвестиционна дестинация.

Икономистът Тимъти Аш, експерт по въпросите в региона, повдига интерес въпрос: дали ответната реакция на правителството не бе твърде насилствена, и дали това няма да накара западните правителства да санкционират страната.

Казахстан произвежда 40 процента от урана по света — основното гориво за ядрените реактори — с което е сред ключовите играчи в световния преход към чиста енергия. Държавната Казатомпром, която добива уран, казва, че засега проблемите не засягат производството и износа. Въпреки това спот цените на урана се покачиха рязко в края на миналата седмица.

Cameco, голям канадски производител и партньор на Kazatomprom, предупреди, че проблемите с доставките от Казахстан ще бъдат "значителен катализатор на пазара на уран". Говорител на компанията подчерта още, че ситуацията припомня ясно, че не трябва да се разчита на един източник на доставки.

Казахстан, която снабдява 20 процента от нужния на Европа уран, се превърна в голям играч заради ниските производствени разходи в страната — ключов фактор в света след Фукушима, в който търсенето и цените на горивото намаляха значително. През последните години обаче те се възстановяват, след като редица държави залагат на атомната енергия като метод за справяне с климатичните промени.

Казахстан е и член на ОПЕК+ и е най-големият производител на петрол в Централна Азия с среднодневен добив в размер на 1,6 млн. барела. Голяма част от горивото заминава за ЕС и Китай.

Страната е и сред най-големите доставчици на въглища с добити 108 млн. тона през 2018 г.

Въглероводородният сектор е отговорен за около 60 процента от преките чуждестранни инвестиции в Казахстан от 1991 г., както и за над половината от приходите от износ.