В края на XX век демокрацията бе във възход. Съветският съюз вече не съществуваше, нацизмът бе далечен кошмар и всеки континент показваше, че върви към свободни избори и върховенство на закона. Човечеството най-накрая припозна принципите на демократичната свобода и равенство - или поне така заключиха наблюдателите, пишат в материал за The Wall Street Journal професорът по политически науки в Университета в Мелбърн Роберто Стефан Фоа и Яша Монк, професор по политически науки в Johns Hopkins.

Гледайки назад, причините за привлекателността на демокрацията изглеждат по-сложни. Голяма част от тях нямаха общо с чистите идеали, а с икономическия успех. Най-богатите държави бяха демокрации - а останалата част от света също искаше да забогатее.

Днес обаче световното богатство намира пътя си към по-авторитарните части на света - и не е ясно как демокрацията, без този лост - ще се справи с конкуренцията.

От 90-те години на XIX век държави като Съединените американски щати, Великобритания и други доминираха световната икономика. През 1995 г. 96 процента от всички хора, които живееха в страна, в която средният доход на глава на населението бе над $20 000 (преизчислени по днешни цени) бяха граждани на либерална демокрация.

Днешната реалност е доста по-различна. Анализ на прогнозите на Международния валутен фонд показва, че през следващите пет години общият брутен вътрешен продукт на страните, определени като "несвободни" от Freedom House ще надхвърли този на западните демокрации. Общата икономика на демократични страни като САЩ, Германия, Франция и Япония ще бъде по-малка от тази на автокрации като Китай, Русия, Турция и Саудитска Арабия!

Ако Западът иска да постигне успех в този нов свят, ще трябва да разбере как везните се наклониха толкова бързо. Една част от обяснението е, че доскорошни "свободни" и демократични страни като Русия и Турция се превърнаха в автокрации заради политици като Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган. Ако демокрации като Бразилия, Индия и Южна Африка преживеят подобна промяна, силите ще се дебалансират още повече.

Но далеч по-важен фактор е възходът на авторитарния капитализъм. Преди XXI век автократичните режими, които достигаха сравнително високо ниво на доходи на глава от населението, или спираха да растат - като Съветския съюз, или се превръщаха в демокрации. Страни като Сингапур, които продължиха да растат без да се превръщат в истински демокрации, бяха обяснявани като малкото изключение от правилото.

Това ограничение все още важи за режими като тези в Северна Корея и Венецуела, но все повече държави се научиха как да комбинират автократично управление с пазарно-ориентирани институции.

Днес 376 милиона души живеят в несвободни държави - включително Русия, Казахстан и държавите от Близкия изток - които имат доход на глава от населението над $20 000, преизчислен през паритета на покупателната способност. В части от Китай това ниво бе надхвърлено отдавна, а в големите градове то надхвърля и $35 000. Когато Поднебесната империя като цяло прекрачи този праг - което МВФ очаква да се случи още следващата година - 1,8 милиарда души по света ще живеят в страна с над средните доходи и автократично управление.

Подобно развитие ще донесе огромни последствия за бъдещето на демокрацията. Последният път, в който демократичният свят бе изправен пред подобно оспорване на икономическото и технологично си лидерство, бе през 1957 г., когато СССР изстреля "Спутник" - първият изкуствен сателит. Тогава, подкрепена от следвоенно възстановяване и привличането на седем нови васални държави от Източна Европа, Съветския блок успя да увеличи своя брутен вътрешен продукт от ниво от една пета от това на САЩ през 1945 г. до една втора през 1958 г. Няколко години по-късно Пол Самюелсън, спечелил Нобелова награда, прогнозира, че икономиката на СССР ще надмине тази на САЩ до 1984 г.

Разбира се, това не се случи. До 1969 г. американският флаг бе поставен на Луната, а икономическият растеж в САЩ изпревари този в Съветския блок. Жизненият стандарт под комунистическия режим никога не достигна този на държавите в Запада.

Днес обаче имаме по-малко причини за увереност в икономическия триумф на демокрацията. Тогава САЩ, Европа и Япония формираха две трети от общия брутен вътрешен продукт на света, а днес - малко над една трета. Вземайки предвид тенденциите в прираста на населението и продуктивността, не можем да предположим, че Западът скоро отново може да излезе начело.

Дали демокрацията или автокрацията ще властват през XXI век най-вероятно зависи от това в кой лагер ще се позиционират няколко държави като Индия, Нигерия и Индонезия. Ако те успеят да постигнат стабилни демокрации, докато забогатяват, принципите на свободата и равенството може да получат своя шанс. Но ако те се превърнат в автокрации, задачата на демократите ще стане далеч по-сложна.