Преди пет години банката с най-голямо присъствие в Източна Европа, австрийската Raiffeisen International, купи борещата се за оцеляване държавна румънска банка Casa Agricola за $45 млн. и инвестира $250 млн. в модернизирането й. Днес според анализаторите банката може да бъде продадена за $2.5 млрд.

Причините за подобно поскъпване търсят авторите на Financial Times. Отговорите идват логично: умението на „Райфайзен" да придаде нов облик на Casa Agricola, но и бързият икономически ръст на Румъния, ръста на кредита и спиралообразното поскъпване на активите в тази страна. Мнозина са бизнесмените в Букурещ, които могат също да се похвалят с подобен успех.

Сега Румъния е на сигурно място вътре в Европейския съюз и много инвеститори чувстват бъдещи печалби от банковата дейност, недвижимите имоти и т.н. "Сега само започваме", казва управител на британски инвестиционен фонд, наскоро приел петгодишен план за инвестиране на 2.5 млрд. евро в строителството на 16,500 жилища.

МВФ представя нещата по различен начин. Загрижен за глобалната кредитна криза, фондът предупреждава за опасности от икономическо прегряване в Румъния, сочейки към големия дефицит по текуща сметка. Представителят на МВФ в Букурещ казва: „В тази свръхоптимистична околна среда да се опитваме да държим хората будни за рисковете не е лека задача".

Холандският шеф на Raiffeisen Romania се опитва да лавира между ентусиазма и предпазливостта:"Дългосрочните перспективи са добри. Но в кратък период нещо трябва да се жертва през следващата година или две, за да бъде икономиката в по-добър баланс".

Постигането на по-добър баланс е нужно както за Румъния, така и за целия Съюз. От 2000 година досега БВП на страната е нараствал със средно 6% годишно, което е най-бързото темпо в ЕС ако не се считат малките балтийски държави.

Населението на Румъния е 20 млн. души, като по многолюдност страната е втората след Полша от новите членове на ЕС. Това привлича европейските инвеститори, които търсят възможност за изграждане на експортни бази на ниска цена. Захранвани и от приватизацията, преките чуждестранни инвестиции в региона достигнаха €10 млрд., най-високо значение в региона.

Но сега предупредителните знаци в икономиката се увеличават. Инфлацията, която през последните години падаше, миналия месец скочи до 6%, като през юли бе 4%. Тук роля оказа поскъпването на световните цени на храните и сушата в Румъния. Но също така нараства и заплащането, което номинално се е увеличило с 25% за година, а реално с 20%.

По изчисленията на МВФ, заплатите в Румъния остават едни от най-ниските в ЕС (средно €7,000 за година), но също така нарастват най-бързо. След като производителността на труда се увеличава с по-малко от 10% годишно, повишенията са нестабилни.

Още повече, макар в другите бивши комунистически страни увеличението да се дължи главно на частния сектор, в Румъния води обществения сектор - благодарение на силните профсъюзи, които наскоро издействаха 28% увеличение на минималната работна заплата.

Скачат също и пенсиите: 43% увеличение бе прието, още 30% се очакват за началото на 2009 г.

Покачването на заплащането спомогна за ръста на кредита, специално на жилищните кредити. Тази година кредитът ще се увеличи с 50-60 %, като през 2006 г. ръстът бе 53%.

Според МВФ хората, които теглят кредити, може би поемат прекалено голям риск. Още повече, близо половината от теглените кредити са в чужда валута, главно в евро. Банкерите отвръщат: основания за притеснение няма, общото ниво на кредита в страната е едва 30% от БВП, а обичайна практика преди отпускане на кредит е да се искат 25% за ипотеките.

Банкер от Erste Bank обобщава: „не сме притеснени от ръста на кредита, защото той тръгва от много ниска база". И все пак несъмнено ръстът на кредита финансира и значителното увеличение на вноса, което ще доведе до дефицит на текущата сметка размер 14-15% от БВП. Това ниво за МВФ е вече опасно.

През миналата година дефицитът в размер 10 млрд. евро бе компенсиран до голяма степен от „приватизационните" преки чуждестранни инвестиции в размер на 9 млрд. евро. Тази година обаче прогнозите за 7 млрд. FDI изглеждат недостатъчни на фона на 17 млрд. евро дефицит - банките ще трябва да финансират разликата с кредит, голяма част от който краткосрочен.

МВФ намира това за неустойчиво, особено щом глобалните кредитни условия се влошават. Банките в Букурещ отвръщат, че голяма част от кредита са псевдо-инвестиции, тъй като е отпуснат от мултинационалните банки на румънските си поделения.

МВФ настоява властите да охладят икономиката. Международната институция приветства скорошното повишение на лихвите, но остава притеснена за фискалната политика. Бюджетният дефицит сам по себе си не е голям: 1.5% от БВП прогноза за тази година и план от 2.7% за 2008. И все пак в очите на МВФ при сегашните условия е твърде голям.

Правителството е на мнение, че МВФ преувеличава. „Дефицитът по текущата сметка е твърде висок, но като цяло икономиката се представя много добре".

Правителството на Калин Таринчану е твърде слабо, за да предприеме решително действие след провала на съюза с демократите на президента Траян Басеску. Парламентарните избори са през следващата година и политиците вече са се втренчили в резултатите от социологическите проучвания.

Ето какво казва румънски анализатор: „Това, от което се нуждаем, е решителна фискална реформа. Но правителството може да се задържи до следващата година без да я предприеме. Тогава са изборите - а политиците не ги е грижа какво ще става след изборите".