Европейската комисия разработва вариант за нова европейска политика за сътрудничество в сферите на търговията и сигурността между Черноморските държави, но основният играч в региона, Русия, която разполага с военноморски флот на Кримския полуостров, вече се противопоставя на подобна схема, съобщава  EUOBSERVER от Брюксел.

Документът се казва „Черноморска синергия" и ще бъде представен на дипломатите от държавите членки в края на април или в началото на май, за да търси формално потвърждение по време на срещата на ЕС през юни. Членството на Румъния и България и президентството на Германия налагат нова външна политика на изток.

Проектът на текста визира редовни срещи между чуждестранните министри на държавите от региона на Черно море: Румъния, България, Гърция, Русия, Турция, Украйна, Грузия, Армения, Азербайджан, Молдова, както и „тройка" от ЕС, излъчвана от президентството на ЕС, комисарят по международните отношения и офисът по чуждестранната политика на Съюза.

Министрите ще имат за цел създаването на нови проекти за доставки на газ и петрол от басейна на Каспийско море, овладяване на сепаратистките настроения, справяне с нелегалната емиграция и контрабандата, насърчаване на НПО за човешки права, борба с екологичните престъпления и изграждане на нови транспортни артерии.

Клубът на министрите на Черноморския регион ще се води от ЕС. Той ще разполага със собствена сграда (секретариат), но ще се стреми да постигне политическо съгласие за действия със съществуващите институции като например Черноморския форум, Черноморското икономическо сътрудничество и финансираните от ЕС „съседски" проекти.

„Зоната е много важен транспортен регион за въглеводороди (от Каспийския басейн)", е казало официално лице от ЕС. „Не искаме да заместваме съществуващата рамка за решаване на проблеми или т.нар. замразени конфликти, но се надяваме регионалната кооперация да създаде по-добро разбиране".

Източната част на Черноморския регион е гнездо на сепаратистки настроения: Абхазия и Южна Осетия в Грузия, Нагорно - Карабах в Азербайджан, Приднестровието в Молдова. Целият Южен Кавказ гори.

При това Молдова и Грузия обвиняват Русия, че подкрепя проруски сепаратистки обединения, които се считат за проводници на фалшива валута, нелегални емигранти, наркотици и оръжие в Европа. Планът на Грузия да влезе в НАТО през 2009 може още повече да повреди на отношенията с Русия.

Размишленията на ЕС по отношение регулацията в региона са все още на много ранна фаза. Но вече изникнаха някои различия в позициите. Полша например иска в срещата на министрите да влязат и представители извън региона, например Беларус, с което Русия да бъде оставена на втори план. Румъния от своя страна вижда Русия като „равноправен партньор".

Цитираният източник от Еврокомисията е посочил, че Съюзът иска и Русия да бъде „на борда", но ролята й ще бъде по-различна, отколкото във форума за Балтийско море. На последния Москва и Брюксел са на равнопоставени начала. А по отношение на „Черноморска синергия", която е инициатива на ЕСВ, Русия ще играе различна роля.

Можем да сме сигурни, че няма изгледи Путин и Русия да останат безучастни при решаване съдбата на чувствителните територии в региона. Руски дипломати са посочили, че без да се позволи на Русия да заеме полагащото й се място, подобен проект не би могъл да се осъществи.

Владимир Чижов, посланикът на Русия в ЕС, е казал през миналата седмица: „Не искаме да виждаме това нещо доминирано от ЕС. Трябва да се помни „Северното направление" - то стартира като ръководена от ЕС инициатива и не успя да проработи, а когато дойде нова конфигурация с четиристранното начинание на ЕС, Русия, Норвегия и Исландия, нещата се подобриха и сега вървят".

Чижов е сравнил сегашната „Черноморска синергия" с предишния проект под президентството на Германия през 1999 - пактът за стабилност на Югоизточна Европа, „започнал много шумно", но „малко след това се смъкнал" потопен от бюрокрация и препирни за текстовете за Отоманската империя в учебниците по история.

„ОК, разбирам, че физическото присъствие на ЕС на Черно море се засили с приемането на Румъния и България. Но тези две страни са също така и членове на Черноморския форум и BSEC (Черноморско икономическо сътрудничество). Честно казано не виждам нуждата от допълнителна структура".