„Затегнете колани", казва Алън Стърн, администратор в дирекцията за научни мисии на NASA. „Предстои една от най-поразителните програми на NASA да стане дори още по-добра".

Той говори за Discovery - приключенската програма на Националната космическа администрация на САЩ, програма довела до първата изследователска машина върху повърхността на друга планета (марсоходът Pathfinder), първото кацане върху астероид (кацането на NEAR върху 433 Eros), първото вземане на проби от комета (Stardust), първата взета проба от Слънцето (Genesis)  и възможното откриване на вода на полюсите на Луната (Lunar Prospector).

„Програмата Discovery бе зрелищен успех, повече отколкото някой би очаквал", казва Стърн. „Сега ще се стараем да го разширим. В идната година започваме да планираме коренни промени на вида на мисиите, които предприемаме".

Някаква подсказка какво ще става, интересува се NASA Science News? „Не. Още проучваме нашите възможности".

Обаче с повече внимание заинтересуваният може да открие повече информация по време на конференцията, посветена на 15тата годишнина на Discovery, която ще се проведе на 19-20 септември в центъра за космически полети Marshall.

По време на събитието се очаква десетки учени, инженери, професори и студенти да се съберат в Хънтсвил, Алабама, за да проверят миналия си успех, да споделят научените уроци и да планират следващата вълна на мисиите.

Майкъл Ню от щаб-квартирата на НАСА обяснява: „Когато започвахме програмата Discovery преди 15 години въобще не бяхме сигурни, че ще работи. Сега знаем: това е един велик начин да изследваме Слънчевата система".

Какво е специалното в Discovery?

Ето какъв е традиционният начин за правене на бизнес: НАСА (преди Дискавъри) обявяваше някоя Голяма Мисия - например изпращането на Viking Landers на Марс или турнетата на Voyager-ите по другите планети. НАСА определяше какво да се прави и как да се прави и канеше научната общност да вземе участие.

Традиционните мисии бяха скъпи и с размит обхват, способни да разследват широк спектър научни въпроси. Мисията Касини, например, пусна планетоход на Титан, изследваше динамиката на пръстените на Сатурн, правеше мониторинг на климата на Сатурн и още много неща. „По този начин бе направена известно количество велика наука", твърди Ню.

Но Discovery поема по друга пътека. Вместо да се оповестява Голяма Мисия и да се очаква всеки да влезе в линията, на учените се задава въпроса Какво искате да направите? Предлагат се планове за сравнително евтини ($425 млн. е таванът), бързо осъществими мисии (на всеки 24 месеца има нов пуск) към дестинации по техен избор.

Обичайно е да има няколко дузини конкуриращи се предложения и най-високо котираните се одобряват. „След като предложението се приеме, ученият е този, който води мисията, а НАСА осигурява подкрепа - ролите се обръщат".

Този подход е отприщил приливна вълна на изобретателност и находчивост.

Когато трябва да се назоват първите пет сред досегашните постижения на Дискавъри, Ню и Стърн заедно дават девет различни отговора.

Двамата са съгласни в едно: откритието на „устойчиви инклузии" в праха от кометата Wild 2. На прост език, пробите от Wild 2, върнати на Земята от космическия Stardust, носят химическо доказателство, че студената, ледена комета може да се е формирала удивително близо до Слънцето, или напротив, че материал в близост до Слънцето по мистериозен начин се е преместил до студените покрайнини на Слънчевата система и е засипал кометата Wild 2 с минерали, сходни със земните. И в двата случая, това променя традиционните идеи как е родена Слънчевата система.

И двамата са се съгласили, че Лунен Търсач (Lunar Prospector) е в челната петица на научните проекти, но по различни причини: за Стърн заради откриване на материал богат на водород (разбирай вода) на лунните полюси. За следващите изследователи на Луната ще има животоподдържаща вода, може би.

Ню е на мнение, че най-важното откритие на Lunar Prospector е химичната асиметрия на Луната. Близо 30% от близката страна на Луната е покрита с KREEP - смес от калий (K), редки елементи от Земята (REE) и фосфор (P). Останалите близо 70% не са. Това води до идеята, че когато Луната е била много млада, тя е била покрита от океан от магма, добре примесена и униформна. Възможно е магмата да е изстинала и така да се е формирала твърдата покривка на Луната.

Но защо добре размесеният KREEP се среща на някои места, а на други не? Това е истински пъзел и изглежда знанията ни тук изтъняват.

Сред челните проекти се класира и марсоходът, който представя „нова парадигма за кацане на Марс", Deep Impact (първата мисия за пробиване на дупка в комета) и изследването на астероида 433 Eros от NEAR.

Стърн отбелязва, че преди да достигне 433 Eros, NEAR е пролетял покрай астереоида Матилда и е открил изненадващия факт, че астероидът е осеян с големи дупки (макро-порозност). Как е станало това? „Не знаем", казва Стърн, „но това е информация, от която имаме нужда, в случай, че ни се наложи да отклоним или разрушим приближаваща се космическа канара".

„Топ файв" на Стърн завършва с кометите: Когато Stardust и Deep Impact са пролетели покрай техните цели, камерите са открили изненадващ нов тип повърхност върху кометите, включително остри скали, ледени върхове, странни „седиментарни" пластове и прашни потоци.

И тази програма ще бъде подобрявана? Затегнете колани.