Тя бе проклятието на 1970-те: забавен икономически растеж, съчетан с покачваща се инфлация. Сега във Великобритания витаят страхове, че признакът на стагфлацията отново може да се яви - пише във водещия си материал днес The Independent.

Едновременно с кредитната криза, пазарът на недвижими имоти в страната е в най-лошо състояние от 30 години. Продажбите на дребно са най-„мизерни" от пет години насам, в индустрията се говори за колапс на поръчките. А цените продължават да се покачват.

Финансовият министър Алистър Дарлинг, представяйки вчера мини - бюджета си, обеща да инжектира 2.7 млрд. паунда в икономиката, за да повиши покупателната сила на британците. Всъщност без да вдига шум, Дарлинг иска да предотврати (доколкото може) катастрофално свиване в потребителското търсене. Едновременно с това в Bank of England нямат пространство за маневри с лихвата, тъй като са ограничени от рекордната инфлация.

Официалните цели за инфлация на Острова са 2% за година. През април потребителските цени се повишиха с 3%. Този скок е най-драстичният от 2002 г. насам, но поскъпването на живота е много по-сериозно. Индексът за цени на дребно, който включва и разходите за жилища, се покачи с 4% от 3.8% за март.

Основните неща, които купуват домакинствата, са поскъпнали най-сериозно. На годишна база храните са поскъпнали с 7.2%, а анализаторите очакват 10% инфлация през следващите месеци. Хлябът е 13% по-скъп, маслото 33%, яйцата също с една трета нагоре. Темпът на поскъпване на храните е най-бързият от 1990 насам.

Двойният ефект от кредитната криза и кризата на търговските стоки смачка покупателната сила в икономиката. Повишиха се цените на жилища, храна, енергия и почти всичко друго.

В света за годината храните поскъпнаха с 40%, а петролът с 70%. Сега барел петрол струва четири пъти повече, отколкото през 2004. Американският жилищен пазар все още е в свободно падане, кризата на вторичните ипотеки интензивна, изглежда малко неща облекчават кредитното затягане. Не се вижда и края на поскъпването на търговските стоки, оскъпявани от търсенето от Китай и другите нови икономики във възход.

В „черната сряда" през 1992 г., когато паундът бе изваден от валутния механизъм ERM, стойността на британската валута спадна с 15% и това подсили инфлационния натиск.  Сега обезценяването на валутата е със сходна сила. Това засяга стандартите на живот, особено сред пенсионерите и най-бедните.

Сметките за електричество са с 8.3% по-високи, газът е 3.7% по-скъп. Мазутът е 59.4% по-скъп спрямо същия период на миналата година. Вчера British Gas стана последният енергиен доставчик, плашещ с нови ценови увеличения до края на годината, макар от януари цените да бяха покачени с 15%. Средната сметка за газ на едно британско домакинство през 2008 г. може да достигне 1,000 паунда. Средната цена на бензина се покачи с 1.9 пенс за литър между март и парил, а дизелът с 4.2 пенса.

През последните няколко години Комисията по монетарна политика (MPC) на централната английска банка знаеше едно лекарство за подобно покачване на цените - повишаване на лихвите. По време на десетилетието на Голямата стабилност, характерно с ниска инфлация, ниски лихви и бързо покачващи се жизнени стандарти, политиците сравнително лесно оказваха влияние върху развитието на икономиката. Сега задачата им е по-трудна, тъй като те са изправени между нуждата за борба с инфлацията и предотвратяване на икономическия срив.

По това време на миналата година Bank of England разпозна опасността от инфлация и започна програма за покачване на лихвите, за да я овладее. След това дойде кредитният срив, опасността от рецесия - и планът бе изоставен. Страхът се насочи към икономическия срив, който бе по-дългосрочна опасност за търсенето и доверието. За да се предотврати това, централната банка реши да толерира „временният скок" в инфлацията и Bank of England от есента предприе серия от лихвени понижения. Този месец, след като през април лихвите бяха понижени до 5%, банката реши да не внася промени. Може би това бележи край на „план Б" и ново внимание върху покачващите се цени.

Новите данни за инфлацията със сигурност са добре известни на членовете на MPC и икономистите вярват, че и през юни няма да се предприеме понижение на лихвата. Днес централната банка ще публикува Доклад за инфлацията, който ще ни обясни повече за „пътя" през следващата година. Нещата са станали по-сериозни, тъй като „политическата лихва" на Банката е почти неадекватна, когато пазарните лихви упорито остават високи поради кредитната криза. Почти толкова бързо, както Bank of England намалява лихвите си, кредиторите повишават своите лихви, увеличават таксите за отпускане на ипотека, намалявайки така потока на фондове в жилищния пазар почти наполовина.

Опитите за „инжектиране на ликвидност" в банките чрез обмяна на нежеланите ипотечни ценни книжа срещу правителствени бонове се оказаха успешни само отчасти. Поне засега, Банката изглежда по-загрижена за инфлацията. И така да е, шансът MPC да повиши лихвите, за да се справи с опасността, са малки. Гуверньорът на централната банка Меврин Кинг наскоро каза, че нямало смисъл да се повишават лихвите, за да се задържи инфлацията под 3%, ако така се индуцира рецесия.

Само че Кинг и колегите му могат да получат тъкмо рецесия, независимо какво направят. Британската икономика нараства с най-бавен темп от три години, 0.4% експанзия за първото тримесечие, сравнено с 0.6% през миналото тримесечие. Служителите  в Банката признаха възможността за кратка и „плитка" рецесия, тоест негативен ръст. Малцина сега очакват официалните оценки на Правителството за растеж между 1.75% и 2.25% да бъдат постигнати.

Повечето независими наблюдатели определят темпът на ръст много по-ниско, може би на 1% тази година. Дори финансовото министерство проектира в най-лошия вариант едно или две тримесечия фактически без растеж, толкова близо до рецесията, че особена разлика няма..

Най-злокобният факт е, че през тази седмица станахме свидетели на покачване броя на принудителните продажби на жилища. Очакването на министъра Каролин Флинт за спад цените на имотите между 5 и 10% по някои стандарти може да изглежда и оптимистично.

По същото време през следващата година Великобритания ще е в разгара на кампанията за парламентарните избори. Гордън Браун може да се изправи не само срещу призрака на стагфлацията, но и пред по-ужасяващите духове на унижението и поражението.