Според експертите намаляващият износ и нарастващото вътрешно потребление са един от основните проблеми на България и Румъния, коментираха Дойче Веле.

Този проблем не е никак малък, а и е комбиниран с дръзки политически обещания, които провокират нереалистични очаквания и следователно са фактор за бъдеща политическа криза.

Анализаторите отчитат позитивните статистики за икономическия ръст на България и Румъния.

Като най-бедните членки на съюза те повишават Брутния вътрешен продукт на ЕС само с един процент. Процесът на догонвоне обаче протича със светкавична скорост. През миналата година икономиката на България отчита ръст от 6.1 процента, а тази на Румъния 7.7 на сто. 

Тези статистики са в съответствие с тенденциите на развитие в целия регион на централна и източна Европа. При двете страни обаче, при по-внимателно вглеждане, то е едностранчиво и нестабилно.

Динамика на развитие има, но тя като че ли се изразява главно в масовото строителство на търговски центрове. То пък е в отговор на бум в нарастването на вътрешното потрбление.

Повод за тревога в случая е, че икономическата конюнктура разчита преди всичко на вътрешната консумация, която от своя страна разчита на вноса. Това води до постоянно влошаване на външно-икономическия баланс. Пропастта между високото вътрешното потребление и ниския износ става все по-голяма.

Зад бума във вътрешното потребление и повишаването на вноса се крие масовото отпускане на потребителски кредити. В България към края на месец юли кредитният портфейл на банките е нараснал с 50 на сто спрямо миналата година. В Румъния се наблюдава същата тенденция. Според експертите от Международния валутен фонд кредитирането е една от основните причини за нарастващия производствен дефицит (обаче тази теория определено не е неоспорима).

Вместо да никнат нови и нови магазини, трябва по-скоро да се инвестира в технологиите, индустрията и подобряването на качеството на услугите, предупреждават Европейските икономисти. Според тях само така може да се повлияе на низходящата графика на износа.

Трябва да се отбележи, че в двете държави има инвестиции в посочените посоки, но те просто са твърде малко, за да окажат съществено влияние на лошия производствен баланс.

Потокът от преки чуждестранни инвестиции, който влияе положително при формирането на цялостния търговски баланс, наистина е впечатляващ. През 2006 година и в двете страни те са достигнали рекордни нива.

От една страна причина е все още провеждащата се приватизация на някои от големите държавни предприятия. От друга страна положително влияе присъединяването към ЕС. Този процес обаче няма да трае вечно. Потокът преки инвестиции рано или късно ще отбележи спад.

Едностранчивото развитие и нарастването на вътрешното потребление, които са фактор за неравномерно бъдещо развитие не намират отговор в поведението на политическия елит. Вместо предупреждения се чуват смели обещания, които в бъдеще е възможно да създадат у българина впечатление, че е лъган за пореден път и съответно да генерират политическа криза.