Най-висок риск от голяма война от поколения насам, изоставане от САЩ и все по-дълбока пропаст в Атлантическия океан - за Европа 2025-а трудно може да започне по-зле. От друга страна, обаче, бързото увеличаване на военните разходи в ЕС на фона на американското оттегляне може да даде на Стария континент не само повече сигурност, но и така нужния икономически тласък, пише CNN в свой материал.

Предизвикателство и възможност

Миналия месец американският министър на отбраната Пийт Хегсет призова Европа да поеме "отговорност" за собствената си сигурност. САЩ остават ангажирани с НАТО, каза бившият телевизионен водещ, но "вече няма да толерират небалансирани отношения, които насърчават зависимостта."

Администрацията на Тръмп дори проведе разговори с Москва за прекратяване на войната в Украйна - без да кани представители нито от Европейския съюз, нито от Украйна.

Европа има план за €100 милиарда, с който да помогне на "болни индустрии"

Европа има план за €100 милиарда, с който да помогне на "болни индустрии"

Конкуренцията в лицето на САЩ и Китай става опасна

В същото време европейската и американската икономики се раздалечават. Миналата година икономиката на 27-те страни от ЕС - втората по големина в света според данни на Световната банка - нарасна само с 0,9% в сравнение с 2,8% от другата страна на океана. А брутният вътрешен продукт на глава от населението е два пъти по-висок в САЩ, отколкото в ЕС.

Време е за собствени способности

Според експерти именно произведените в Европа оръжия и модерни военни технологии са ключът за превръщането на по-високите държавни разходи за отбрана в значителен икономически стимул.

Това е по две причини. Първо, поръчването на оръжия от местни фирми, вместо предимно да се внасят, както е правил ЕС досега, би увеличило вътрешното производство, повишавайки БВП, и би създало работни места, като заплатите се харчат в европейската икономика.

5 причини за продължаващия икономически спад в икономика №1 на Европа (или вече не)

5 причини за продължаващия икономически спад в икономика №1 на Европа (или вече не)

Един от проблемите: Китай вече не е клиент, а по-скоро конкурент

Второ, когато върхово военно оборудване се проектира на местно ниво, придобитите знания също се разпространяват локално, генерирайки технологични ползи за цялата икономика.

"Исторически, отбранителният сектор е бил източник на разнообразни иновации, които сега са масово разпространени в гражданския свят," пише Марио Драги в доклада относно европейската конкурентоспособност, публикуван през септември.

Той посочва множество примери, включително интернет, GPS позиционирането, сателитните изображения, триточковия предпазен колан - произлизащ от колани, проектирани за военни пилоти, и ранния растеж през 50-те и 60-те години на това, което по-късно стана известно като Силициевата долина.

Няма да е бързо

Изграждането на капацитет на отбранителната индустрия ще отнеме време и Европа вероятно ще продължи да разчита на внос за по-голямата част от военните си нужди в краткосрочен план. Този първоначален период ще продължи около пет години, като ще са необходими още поне пет за постигане на самодостатъчност, казва Франк Гил от S&P Global Ratings.

Според Етан Илзецки, икономист от Лондонското училище по икономика, повишаването на разходите за отбрана от 2% на 3,5% от БВП и преминаването към оръжия, проектирани и произведени на местно ниво, би могло да доведе до увеличаване на икономическата продукция на Европа с около 1%.

Обединяването на ресурси би помогнало на европейските нации да се отдалечат от зависимостта от вносни отбранителни продукти по-скоро, което би ускорило положителните икономически странични ефекти от вътрешното производство на оръжия.

Във вторник Урсула фон дер Лайен представи план, който да позволи на правителствата да вземат повече заеми за увеличаване на разходите си за отбрана, както и военна подкрепа за Киев. Партиите, надяващи се да формират следващото правителство на Германия, се съгласиха да преразгледат правилата за заемите, за да инжектират повече пари във военната сфера.

Докато някои икономисти остават скептични относно мащаба на потенциалния икономически подем, повечето се съгласяват, че Европа има време да планира бъдещето си стратегически и да превърне сегашното предизвикателство във възможност за икономически растеж и технологично развитие.