Европа показа отново зъби на Путин, но не посмя да захапе и да наложи икономически санкции. Но не само заради зависимостта й от руската газ. Има и друго.

На срещата през миналата седмица между Франсоа Оланд и Ангела Меркел в малкия крайбрежен град Щралзунд двамата имаха една важна задача - да обсъдят и решат как Европейският съюз да отговори по-нататък на поведението на Русия в Украйна. В преговорите обаче имаше един никак не малък препъни камък - по договор от преди три години Франция има поръчка от Русия за бойни кораби, част от които трябва да бъдат доставени през октомври тази година. И ако преди три години Украйна беше цяла, а Русия спокойно, то днес продажбата на военна техника е като да въоръжаваш врага си. И точно това възнамерява да направи Франсоа Оланд.

Тази уговорена доставка ясно показва колко трудно е на Европейския съюз да отговори с реални мерки на руските провокации. Кой е готов да поеме загубите за собствена сметка? И какви трябва да са мерките, за да имат минимален негативен отзвук върху европейските икономики?

В началото на март европейските правителства решиха да създадат тристепенен режим на санкции от три нива, последното от което са икономически санкции, които са предвидени при най-грубо показване на суверенността на Източна Украйна. В Щралзунд Франция и Германия казаха ясно, че ако „няма международно признати" избори в страната, това ще „дестабилизира значително" държавата. Досега ЕС реши да наложи забрана за пътувания и достъп до европейски банкови сметки на различни лица и фирми от Русия и Украйна.

Още санкции? И какво ще постигнат те?

Решението за по-сериозни санкции изглежда изключително трудно. Причината е проста: никой не знае колко ефикасни биха били икономическите мерки срещу Русия. Това беше потвърдено от друг случай - Иран и неговата ядрена програма, при който режимът не беше достатъчно силно засегнат.

„Няма ни един еднозначен случай, при който санкциите са довели до подобряване на ситуацията", коментира Саша Ломан, експерт от германската политическа фондация „Фридрих Еберт" пред Die Zeit. За политолога забраната за внос на определени стоки например има само повърхностен ефект.

В случая на Русия твърдите икономически мерки срещу Путин надали ще го накарат да спре намесата си в Украйна. Според Ян ван Акен, някогашен оръжеен инспектор от ООН, затварянето на официалните търговски канали ще роди черна търговия, която ще облагодетелства елита, но не и масовото население. Същото важи и за руските газ и петрол - те биха продължили да текат към Европа, но на по-висока цена.

Санкциите освен това водя почти винаги до непредвидени щети. Когато например миналата година трябваше да бъдат наложени санкции на севернокорейски финансови институции, неправителствени организации алармираха, че това би остави много хора в страната без помощи и съответно храна.

Гледай Украйна, помни Сирия

Но непредвидимостта на санкциите не са единственият проблем. Последиците за икономиките, които ги налагат, винаги са налице - така например европейските страни, особено големите сред тях, биха почувствали значително подобна мярка. Така например според най-лошите прогнози икономиката на Германия би спаднала с почти един процент, а покрай нея и най-близките й търговски партньори.

И още нещо за пример - за трудната единна позиция може да си спомните преговорите за действията на Башар Асад в Сирия. Докато някои страни поставиха армиите си в бойна готовност, други бяха за значително по-леки мерки. Резултатът: ситуацията в страната е все още така нестабилна.

Просто е защо - страхът от ефекта на бумеранга, който Путин би върнал на своите европейски „партньор".