Най-обеднелият сред най-богатите в света ще съкрати хиляди служители

Лари Елисън винаги е обичал мащаба. Независимо дали става въпрос за купуването на хавайски острови или за изграждането на софтуерната империя Oracle, той рядко се задоволява с второто място. Миналия септември той за кратко дори дишаше във врата на Илон Мъск, поглеждайки света от върха на класацията на милиардерите.

Днес гледката от неговия мезонет е значително по-сива.

Елисън е официално "най-обеднелият" сред най-богатите хора на планетата за тази година. Неговото лично състояние се стопи с внушителните 59,6 милиарда долара, свличайки се до "скромните" $188 милиарда. След него по загуби са Марк Зукърбърг ($46,3 млрд.), Бернар Арно ($42 млрд.) и Джеф Безос ($30,7 млрд.).

Кой е Лари Елисън, който тази седмица стана най-богатият човек в света?

Макар и за кратко, най-големият индивидуален акционер на Oracle, успя да измести от трона Илон Мъск

Точно в тази ситуация Елисън прави следващия си рискован ход, който ще засегне десетки хиляди служители на Oracle и има само два варианта на завършек - като гросмайсторско решение или като мегаломански провал.

Кръвният данък на AI амбицията

В Oracle вече започва сериозна "метла", но без детайли за мащаба ѝ. В компанията работят 162 000 души и анализаторите от TD Cowen прогнозират, че между 20 000 и 30 000 души ще трябва да си тръгнат, за да може технологичният гигант да спести между 8 и 10 милиарда долара свободен паричен поток.

Причината? Манията по изкуствения интелект. В свят, обсебен от ChatGPT и генеративните модели, Oracle се опитва да догони Amazon и Microsoft, изграждайки гигантски центрове за данни. Но за разлика от конкурентите си, Oracle е по-малка и много по-задлъжняла. Само през януари компанията обяви планове да набере 50 милиарда долара дълг, за да финансира своята AI инфраструктура.

След блокирани преговори Oracle е в застой с център за данни за $10 млрд.

Инвестиционният партньор Blue Owl се оттегля заради по-строги дългови условия и рискове от забавяне на проекта

Инвеститорите обаче не споделят ентусиазма на борда на директорите - акциите на компанията се сринаха с 26% тази година, изпреварвайки по спад всички останали технологични мегакапитализации.

Спрямо пика през септември спадът е 54 на сто. Втори проблем: големи банки започват да отказват финансиране на проекти за центрове за данни на Oracle. Така компанията се нуждае от пари.

За Лари Елисън и новоназначените изпълнителни директори Майк Сицилия и Клей Магуирк, съкращенията са просто "оптимизация". За хората в офисите те са цената на един хазартен ход, чийто залог е над 300 милиарда долара (колкото струва споразумението на Oracle с OpenAI).

Войната, която угаси тока

Но тук идва голямата ирония. AI армадата, която Oracle гради с цената на хиляди съдби, може никога да не заработи на пълни обороти. Причината не е в софтуерен бъг, а в ракетите, които летят над Близкия изток.

Военният конфликт между САЩ, Израел и Иран доведе до ефективното затваряне на Ормузкия проток, през който преминават 20% от световния петрол и газ. Резултатът? Енергийна криза, която заплашва да превърне AI центровете за данни в много скъпи паметници на корпоративната арогантност.

"Най-честата измама на модерната ера": Защо пророкът на Уолстрийт обърна гръб на Oracle

Майкъл Бъри обвини технологичните гиганти, че надуват печалбите си, докато стотици милиарди потъват в несигурни AI сделки

Центровете за данни са енергийни вампири. Буквално. Те са критично зависими от природния газ, използван за производството на електричество. С цени на петрола сорт "Брент" над 112 долара и скок на фючърсите на природния газ с 30% само за седмица, сметката за тока на Big Tech става непосилна.

S&P Global вече предупреди, че планираните 635 милиарда долара, които Microsoft, Amazon, Alphabet и Meta смятаха да излеят в AI инфраструктура през 2026 г., са под сериозна въпросителна.

Дали и този път на Лари Елисън ще му провърви и AI планът ще сработи, или ще го догонят всичките "пожелания" на хилядите съкратени служители на Oracle - скоро ще стане ясно.