На икономиката на Испания й отне цяло десетилетие след най-тежката й криза в съвременната история, за да се добере до предишните си нива, но раните са далеч от зараснали, пише Bloomberg.

И докато брутният вътрешен продукт е на път да достигне нивото си от 2007, заетостта сред испанците е с 12% по-ниска, заплатите остават ниски, а социалната несигурност се е увеличила дори след четиригодишното възстановяване.

За да ускори възстановяването, като част от еврозоната, Испания трябваше да предприеме вътрешно обезценяване чрез по-ниски заплати и по-гъвкави закони за труда.

Като резултат от мерките, съотношението между заплатите и БВП падна до най-ниско ниво от 1995 насам. Тоест семействата, които живеят благодарение на доходите си от заплати, пострадаха, докато богатите на активи домакинства задържаха ниво.

И въпреки че доходите им набраха скорост за първи път от седем години през 2016 г., заплатите са с 10% по-ниски, отколкото бяха в края на миналото десетилетие.

"Отне на Испания десет години, за да се върне там, където беше, а 2.1 милиона работни места бяха унищожени и заплатите намаляха чувствително", казва Даниел Фуентес, икономист в Analistas Financieros Internacionales в Мадрид.

Най-голямото притеснение на всички остава пазара на труда, въпреки че създаването на работни места набира сила. Заетостта много под нивата от преди 10 години, а безработицата е 17.8% - все пак спад от пика от 26.3% през 2013.

Някои може да посочат, че спадът в плащанията от страна на правителството за безработица са добра новина, но реалността е друга. Плащанията биват спирани, след като получателят им прекара повече от две години без да си намери работа. И в момента 1.5 милиона испанци отговарят на това описание.

И заради остарели умения и познания е възможно да останат вечно така.