В месечното си издание, посветено на възнкиващите икономики на Европа, Business Monitor International обръща внимание на банковия сектор на България. Мнението на изследователския екип е, че благодарение на ниския дял лоши кредити в България и големия процент на чужестранна собственост, банковият сектор на страната изглежда достатъчно предпазен от потенциална криза за рефинансиране.

Обаче, макар най-вероятният сценарий да не говори за подобна възможност, евентуална зараза, прихваната от глобалното кредитно сътресение, може да състави риск в средносрочен период.

Подкрепен от много благоприятните икономически условия, кредитният ръст в не-финансовия сектор, който съставя над 98% от общото кредитиране от финансови институции, изживява ново повишение през първото полугодие на 2007, увеличавайки се с 37.8% на годишна база и достигайки 28.7 млрд. лева в края на юни.

Кредитният ръст в нефинансовия сектор за първото полугодие на 2006 е 20.9% на годишна база, за първото полугодие на 2005 е 52.7% на годишна база.

Независимо от същественото увеличение на кредита напоследък, за последните няколко години е нямало натрупване на лоши кредити. На практика от второто полугодие на 2002 досега, процентът на необслужваните кредити в не-финансовия сектор устойчиво се задържа под 4%.

Още повече, има широко разпространено предпочитание към дългосрочния дълг, като почти 42% от кредитите на не-финансовия сектор са с падеж след повече от пет години и това намалява риска за рефинансиране на дълга в средносрочен период.

Може би по-съществен е фактът, че делът на чуждестранната собственост в банковата система на България (почти 75% от съвкупните активи в сектора са чужда собственост) изглежда гарантира финансова подкрепа в случай на кризис. Също така, чуждестранната собственост в банковия сектор осигурява жизнена IT инфраструктура и гаранитира поддържането на високи стандарти за управление на риска.

Рискът изследователите от BMI виждат във факта, че 48% от тегленият вътре в България кредит е в чуждестранна валута (за сравнение, само 15.6% в Полша, но цели 90% в Унгария, което не се споменава в това изследване).

Рискът от тегленето на кредити в чужда валута се състои в това, че в случай на икономически спад или възможно обезценяване на валутата, рефинансирането на дълга ще се затрудни.

Все пак от BMI вярват, че в светлината на членството на България в ЕС и поради силните макроикономически основи, рискът от подобен сценарий е ограничен. Единственото по-сериозно притеснение е, че кредитът като процент от прогнозирания за 2007 БВП в края на юни достигна 53.3%, като през 2006 е бил 39.9%, а през 2005  - 41.2%.

Това може би са първи знаци за прегряване на кредит и икономически ръст, пише Emerging Europe Monitor. Така че опасността от „прихващане" на глобалната кредитна криза е главният негативен риск в понастоящем позитивните прогнози за развитието на българската банкова система.

От другите макроикономически прогнози на изследователите от BMI за отбелязване е, че те не виждат риск за държавната хазна от предвижданото от правителството въвеждане на 10% подоходен данък и намаляване вноските за социални осигуровки.