Г-н Държиков, защо толкова дълго се проточва продажбата на „Токуда банк"?

Защото мажоритарният пакет е предмет на съдебен спор, по който се е произнесъл Арбитражният съд и сега се чака окончателното решение на последната инстанция - Върховният касационен съд.

Бихте ли дали детайли, за да потвърдите тезата си?

Още през 2003 година Арбитражният съд се произнесе, че договорът между "Интернешънъл хоспитал сървисиз" на японския д-р Торао Токуда, представляван от Румен Сербезов, от една страна и тогавашния мажоритар "Лейди ВСМ" за 51% дял от ТБ "Кредит Експрес" (предишното име на "Такуда банк") е развален. От решението следваше аз да си взема мажоритарния пакет акции, а Сербезов - да си върне дадените за него пари. Аз обаче нямах какво да върна, защото пари така и не бях получил.

Как така, това е абсурдно?

Насилиха ме да продам банката през 1999 г., когато тя беше с много добри резултати, без нито един лош кредит. Банков надзор ми разпореди - продаваш или оставаш без лиценз. Затова и продадох панически като получих 2.3 млн. лв. за 51% от 4.5 млн. лв., колкото беше капиталът тогава. Това беше огромна загуба за мен - да продавам акциите си по номинал, при положение, че банката имаше доста хубави сгради, оценени на 10 млн. лв.

Но как стана така, че не получихте и тези пари?

Румен Сербезов ме убеди да му прехвърля акциите и малко да почакам за парите, нямал ги в момента. Така и никога не ми плати.

Какво направихте Вие?

Чаках, но търпението ми се изчерпа и затова през 2003 г. Арбитражният съд реши акциите да ми бъдат върнати. Сербезов не направи нищо. Извадих си изпълнителен лист, с който запорирах мажоритарния пакет на банката. И до сега с мажоритарния пакет никой не може да се разпорежда, камо ли да го продава. След това вкарах изпълнителния лист в Софийски градски съд, откъдето потвърдиха правотата ми. Това се случи и на втора инстанция - в Софийския апелативен съди. Сега делото чака решението на последната инстанция - Върховния касационен съд. По мое мнение случаят ще се разплете окончателно до лятото. През това време, никой не бива да забравя, че акциите на банката са винкулирани - те не могат да бъдат предлагани предлагани на външен инвеститор преди да бъдат предложени на старите акционери. Ако те откажат, тогава вече при същите условия, на същата цена, могат да бъдат предложени за изкупуване "отвън".

Защо тогава в нарушение на закона банката все пак се продава?

Защото тя има недобри резултати през последните години, които неизкушените от банковото счетоводство не могат да видят. А цената се надува, за да се изпълни това: „Искам да намеря купувач, ама дано да не намеря". Симулира се продажба, за да се докаже на регулатора, че нещо се прави за банката.

Какво ще стане като си върнете собствеността, както твърдите?

Решението на ВКС ще анулира решенията на всички общи събрания, защото ще стане ясно, че са гласувани с чужди акции. Въз основа на това ще се анулират и всички увеличения на капитала. Капиталът ще се върне на тогавашното си ниво от 4.5 млн. лв. и веднага ще трябва да се вдигне до сегашния минимален праг от 10 млн. лв.