Банките трябва добре да се подготвят за настъпващата вълна от лоши кредити. Това заяви председателят на европейския банков надзор Андреа Енрия в интервю пред Ясмин Осман и Катрин Джоунс, публикувано на 12 октомври в Handelsblatt. В него той заявява, че банките трябва да разгледат дълго своите кредитни книги и да разберат кой от техните клиенти наистина ще оцелее в кризата. Според него трябва да започнат това сега, така че вълната от лоши заеми да няма шанс да стане твърде голяма.

Андреа Енрия обяснява, че има има три групи. "Няколко банки вече започнаха да преоценяват риска от фалит на своите клиенти. Други банки, макар и да не преоценяват отделни заеми, въпреки това изграждат обща провизия за риска за своя кредитен портфейл като предпазна мярка. Считам, че това е разумен подход. И тогава все още има оптимисти, които предпочитат да не правят нищо, докато няма категорична индикация, че някой от клиентите им ще пропадне", коментира председателят на европейския банков надзор.

Енрия твърди, че надзорните екипи анализират тези банки-оптимисти много задълбочено и обсъждат нещата с тях много подробно. Той смята, че не е разумно банката да отлага преоценките на рисковете по кредитите и тяхното провизиране до последния момент и да чака изтичането на мораториума.

"Важно е банките също да започнат сега да изграждат своя организационен капацитет за обработка на лоши заеми. Това важи и за онези банки, които досега не са имали много проблеми с лошите кредити", казва Енриа. Неговата прогноза е че, ако икономиката се развива в съответствие с основния сценарий на ЕЦБ, банките трябва да могат да се справят с очакваното увеличение на необслужваните заеми. "При тежък сценарий с втора вълна от заразяване и мерки за ограничаване сме изчислили, че може да има до 1,4 трилиона евро лоши заеми, което е повече, отколкото след последната финансова криза. И все още е твърде рано да се изключи този тежък сценарий. Това би имало съществени последици за капиталовите позиции на банките. Абсолютно съм убеден, че е по-добре за банките и техните клиенти, ако банковите баланси се почистят възможно най-бързо. Ако това не се случи, банката е нефункционална. Вместо да се грижи за нови клиенти, той използва много капитал и човешки ресурси, за да обслужва клиенти, които вероятно никога няма да могат да изплатят заемите си", коментира Енрия.

Според него сегашната криза не е типична рецесия, при която първоначално икономическата активност спада и след това отново се засилва. Енриа смята, че тази криза ще доведе до структурни промени, които ще трансформират икономиките. "Някои сектори няма да се възстановят от този спад, за да достигнат същите нива на активност, както в миналото. Други области на нашите икономики, свързани с развитието на цифровизацията и със зеления и устойчив бизнес, ще имат все по-голямо значение. Ако банките останат фокусирани върху обслужването на нежизнеспособни клиенти в западащи индустрии, те няма да могат да дадат пълната си подкрепа на тези сектори, ориентирани към бъдещето", казва Енрия.

На въпроса дали Еврозоната има нужда от банка за лоши кредити, председателят Европейския банков надзор отговаря: "Мисля, че компаниите за управление на активи, както предпочитам да ги наричам, могат да бъдат полезни инструменти и те изпълниха полезна роля в някои страни след последната криза. Ако са настроени правилно, те също не трябва да струват нищо на данъкоплатеца. Това е инструментът, който трябва да разработим. Вярвам, че има сериозни аргументи за европейска инициатива в тази посока. Но мрежа от национални компании за управление на активи също може да работи добре. Има една грешка, която обаче не бива да повтаряме.

След последната криза изпомпвахме много пари на данъкоплатците в европейския банков сектор, но в същото време не реструктурирахме решително. Въпреки че получи стимул, равен на 13% от европейския БВП, банковият пазар излезе от кризата със значителни структурни слабости: прекомерен капацитет, ограничена рентабилност, прекомерни разходи и в много случаи институции без устойчиви бизнес модели.

За съжаление преструктурирането миналия път беше изцяло в ръцете на държавите-членки. Така че всяка консолидация беше единствено на национално ниво. Това беше грешка. Този път преструктурирането трябва да следва европейските принципи и да доведе до по-интегриран европейски пазар.

Консолидацията може да бъде част от решението, например за намаляване на излишния капацитет. Пандемията може да ускори този процес. Между другото, изобщо не съм изненадан, че сме виждали предимно вътрешни сливания. Що се отнася до намаляване на разходите, ще откриете, че най-големите припокривания в клоновите мрежи и следователно възможностите за спестяване на разходи обикновено са на национално ниво. Но мисля, че би било чудесно, ако се вземе предвид и диверсификацията на източниците на доходи и рисковете. И най-добрият начин да направите това е чрез трансгранични сливания. Това би направило банките по-стабилни".

Андреа Енрия смята, че има няколко причини, които пречат на създаването на големи частни паневропейски банки и те би трябвало според него да бъдат преодолени чрез законодателство. "Те затрудняват паневропейската банка да движи свободно капитала и ликвидността си. Докато това не се промени, трансграничните сливания са много по-малко привлекателни. Разбира се, разбирам, че при липсата на паневропейска система за защита на депозитите отделните държави предпочитат да поддържат капитал и ликвидност на национално ниво, за да защитят местните вложители. Ето защо европейската схема за гарантиране на депозитите е толкова важна. Всъщност напредъкът в интегрирането на европейското банкиране може и трябва да бъде спешен въпрос. Миналата седмица внесох предложение да разчитам на вътрешногрупови гаранции, одобрени от европейския надзорен орган, за да облекчи опасенията на държавите-членки и да позволи по-голямо обединяване на капитала и ликвидността на ниво група", коментира Енрия. Той категорично заявява, че не се притеснява, че една паневропейска банка ще бъде прекалено голяма, за да фалира.

"Прекалено голяма за кого? Такава банка може да е твърде голяма за дадена държава-членка, но ако я разглеждате в контекста на целия европейски пазар, тогава спрямо европейския БВП тези институции не са толкова големи и във всеки случай не по-големи от техните американски конкуренти. Някои видове бизнес, т.е. дейности на капиталовия пазар, си заслужават само ако банките могат да постигнат икономии от мащаба. Ето защо европейските банки от години губят пазарен дял в бизнеса на капиталовия пазар", казва Енрия.