Сигналите, че бюджета за 2021-а е калпав, че харченето на държавните пари е неефективно и че фискалната стабилност на държавата е под въпрос, стават все повече и повече.

Първоначално те дойдоха от резултатите на Държавния бюджет, който за първите два месеца на годината реализира дефицит от близо 1 млрд. лева. По всичко личи, че това ще се превърне в задълбочаваща се тенденция, защото според последните данни на БНБ фискалният резерв към първата десетдневка на април се е сринал под 5.9 млрд. лева. Това е най-ниското му ниво от кризисната 2010-а насам, когато поради незнание и неумение да управлява държавните пари, правителството на ГЕРБ имаше сериозни проблеми с приходите и се наложи още в средата на годината да актуализира бюджета като удвои дефицита му. Само че тогава удвояването бе от 1.6 млрд. лева на 3.8 млрд. лева, а ако сега се наложи удвояване на дефицита на Държавния бюджет, то ще е от сегашното законово ниво от 5.48 млрд. лева. Удвоената сума всеки сам може да си я сметне.

Проблемът е че при липса на правителство и работещ парламент, няма кой да внесе за одобрение такава актуализация и няма кой да я приеме. Нещо повече: без действащо правителство и Народно събрание държавата не може да взема външни заеми, за да финансира дефицита и/или да попълва фискалния резерв, защото няма кой да ги ратифицира. За такова попълване изпълнителната власт може да разчита само на вътрешни заеми, но не е ясно доколко и, още по-важно, при каква цена, финансовият сектор ще е склонен да поеме финансиране на допълнителен дълг от 5 млрд. лева или още по лошо - от 10 млрд. лева. За момента практиката показва, че на пазара вървят единствено петгодишните облигационни емисии от по 200 - 300 млн. лева всяка, а за тези от 10.5 години правителството и финансовия сектор така и не успяват да се договорят.

Тук веднага ще се намерят хора, които да кажат, че няма проблем защото и при сегашния фискален резерв, с малко по обем - до общо 2 млрд. лева вътрешни емисии, изпълнителната власт, каквато и да е тя, може да финансира бюджетния дефицит. Само че не бива да забравяме, че във фискалния резерв има неприкосновен запас, който ако текущо през годината бъде нарушен, до приключването и трябва да бъде възстановен.

Ако изчисленията на Петър Ганев от статията му "Кои са рисковете на пред фискалния резерв?", са верни, неприкосновената част на фискалния резерв е в размер близо 6 млрд. лева, над половината от които са парите на "Сребърния фонд".

Излиза, че изпълнителната власт вече яде от пари, до които не би трябвало да се докосва.

Припомняме, че именно през 2010-а тогавашният министър Симеон Дянков се опита да употреби "Сребърния фонд" за финансиране на дефицита, като с парите от него да купува държавен дълг. Тогава инициативата му бе пресечена от съвместните действия на БНБ и ЕЦБ. Сега не е изключено да се повтори подобна колизия, но да научим за подобни операции едва след като те са станали факт.

На целия този фон все по-актуално звучат призивите на някои политически партии за спешната необходимост от силен експертен кабинет. Доколкото на един чисто финансов материал не му отива да се впуска в политически анализи, особено в сегашната ситуация, ще се въздържим да коментираме какъв кабинет е нужен на България в момента. Що се отнася до експертния кабинет, в момента избирането на такъв ще е грешка.