Ислямска държава има сериозен проблем, който не идва от вече многобройните й врагове, а от самата нея.
Икономиката на организацията, завладявала територии в Сирия и Ирак, буксува, а обещанията да превърне нейните владения в годни за живот бързо се изпаряват, разказва Newsweek.
Експерти обясняват пред изданието, че разликата в доходите на бойците на терористичната група и цивилните жители в контролираните територии е повече от голяма.
Причината е проста - ИДИЛ харчи повечето средства, идващи най-вече от продажбата на черно на петрол, за оръжия, отколкото за населението, което контролира.
А то не е никак малко - около 8 милиона души живеят в самопровъзгласилата се държава.
По-голяма част от тях се опитват да избягат. „Хора, които имат важни умения като лекарите например, напускат", коментира Давид Гартенщайн-Рос, специалист по тероризъм.
Без достатъчно кадърни „поданици" халифатът няма шанс да създава богатство и да събира данъци от изкараното от тях. Ето защо петролът, който през 2014 донесе около 100 милиона долара приходи на организацията, остава най-важно перо от приходите.
Но не само това е проблемът. Цените в районите, овладени от ИДИЛ, непрестанно се покачват. „Преди ИДИЛ литър гориво струваше 30 цента, сега е 2 долара", казва Саиф Саед, студент по дентална медицина, който живее в Северен Ирак. „Бутилка с газ за готвене струваше 5 долара, сега вече е 25", продължава той.
Ето защо местните често отказват да плащат данъците и таксите, които Ислямска държава им налага.
Има и още една лоша новина за тях. Иракското правителство планира да спре заплатите на държавната администрация в районите, контролирани от ИДИЛ. Това ще попречи на организацията да прибира под формата на данъци до 50% от тяхното възнаграждение.
А пари й трябват. Според Newsweek годишната издръжка на бойците й може да достигне до 360 милиона долара. Част от парите ИДИЛ набира и чрез обиране на банки. Неправителствената организация Rand Corporation оценява богатството на Ислямска държава на 1.2 милиарда долара, половината от което е дошло по този начин.
Но когато вече няма банки за обиране, какво ли ще се случи с икономиката й?