Бари Айхенгрийн е професор по икономика в University of Californica, Berkeley, и бивш старши съветник в Международния валутен фонд. Той е автор на много книги, сред които и задаващата се In Defense of Public Debt. Материалът е поместен първо в Project Syndicate.

Дебатът относно стейбълкойните извървя дълъг път от анонсирането на създадената от Facebook Libra (сега вече Diem) преди почти две години. Този затънтен и мрачен край на криптосвета, който не бе добре разбиран преди две години, сега е обект на внимателно изследване от страна на централни банкери, регулатори и инвеститори. Залогът, включително за стабилността на финансовата система, е висок: пазарната капитализация на четирите най-популярни стейбълкони, вързани за американския долар, надхвърля $100 милиарда.

Но по-внимателното им изследване не означава задължително по-добро разбиране. Да започнем с вярването, че стейлбълкойните са стабилни, тъй като са "напълно обезпечени". Въпросът е, разбира се, с какво?

Наивните инвеститори смятат, че свързаните с долара монери са обезпечени с долари, депозирани в американски банки — или поне с близък еквивалент. Но това е вярно само отчасти. След като бе разкритикувана за непрозрачността, водещата компания tether Limited наскоро разкри, че едва четвърт от резервите ѝ са в кеш, банкови сметки и правителствени ценни книжа, докато половината са в менителници (необезпечен краткосрочен корпоративен дълг), а друга десета в корпоративни облигации. Вторият водещ стейбълкойн по капитализация, USD Coin, казва, че държи резервите си в застраховани депозити и други "одобрени инвестиции". Каквото и да означава това.

Подобна неяснота създава рискове за самите стейбълкойни, за техните инвеститори, и най-важното, за стабилността на финансовите пазари. Липсата на прозрачност относно качеството на менителниците, относно какъв е типът на корпоративните облигации и какви са тези "одобрени инвестиции", е източник на крехкост. Този тип информационна асиметрия, в която инвеститорите не знаят какво се случва с парите им, през годините е създавала банкови фалити и кризи. В такава ситуация срив на пазара на корпоративни облигации лесно може да донесе и масови разпродажби на стейбълкойни. Което пък ще означава още, че и издателят на стейлбълкойна няма да може да се разплати с инвеститорите.

Нещо повече, опасността страхът да засегне и други стейбълкойни е значителна. Какъв е шансът масовите разпродажби на Tether да оставят незасегнато доверието в USD Coin? Европейската централна банка, която има опит с подобни ситуации, отправи подобно предупреждение.

За да ограничат такъв сценарий в традиционната банкова система, правителствата застраховат депозитите, а централните банки играят ролята на заемодател. Някои коментатори, като бившият гуверньор на британската централна банка Марк Карни, предложи централните банки да подкрепят по подобен начин и издателите на стейбълкойни.

Властите може и да се съгласят, но, разбира се, само ако тези компании са обект на стриктен надзор, който да ограничи възможността от подобни проблеми. В крайна сметка стейбълкойнът няма да е нищо повече от регулярна банка с ограничени функции, оторизирана да инвестира само в държавни облигации, с платежен механизъм подобен на Paypal.

Алтернативно, стейбълкойните могат да се разглеждат като цифров еквивалент на първостепенни фондове на паричния пазар, които по подобен начин инвестират в менителници. Проблемът с този модел, както научихме по време на световната финансова криза 2007-08 г., е, че обичайно ликвидните търговски книжа могат внезапно да станат неликвидни. Когато това се случи през 2008 г., правителството на САЩ се опита да потуши последвалата паника, като временно гарантира всички средства на паричния пазар. За да не се повтори това, Комисията по ценните книжа и фондовите борси издаде правила, които изискват тези фондове, вместо да поддържат цена на акция от $1, да публикуват плаващи нетни стойности на активите като напомняне на инвеститорите, че фондовете на паричния пазар не са без риск. Това позволи на паричните средства да въведат ограничения за обратно изкупуване, при които те могат да ограничат тегленията и да налагат временни такси до 2%.

Последната Бяла книга на Diem също предвижда подобни ограничения, които да лимитират масови разпродажби. Но стейбълкойн, който може бъде обменен само срещу такса или не може да бъде обменен срещу долари в неограничено количество, няма да бъде атрактивна алтернатива на парите на Федералния резерв.

По-притеснителният проблем за финансовата стабилност проблем е, че пазарната капитализация на четирите най-големите американски стейбълкойна, вече достига тази на най-големия институционален взаимен фонд, JPMorgan Prime Money Market Fund. Паника, който ще принуди тези койни да ликвидират значителна част от менителниците и корпоративните облигации, които държат, ще застраши ликвидността на тези пазари. А в подобен сценарий под сериозна заплаха ще бъде истинската икономика, както научихме през 2008 г.

Крайният резултат е, че стабилността на стейбълкойните е илюзия. Те няма да заменят парите на Федералния резерв, а и е малко вероятно да предизвикат революция във финансите и да направят мечтите на либертарианците реалност.