Управителят на БНБ Димитър Радев очерта основните предизвикателства пред влизането на България в Еврозоната. Това стана по време на поредната конференция посветена на тази тема, която се проведе в София и в която участваха президента Румен Радев, премиера Гълъб Донев, финансовия министър Росица Велкова и еврокомисаря Валдис Домбровскис.
Според управителя на БНБ причината за цялостното забавяне на процеса по приемането на България в Еврозоната е в политическата криза през последните две години. Текущите проблеми със законодателната програма и с вътрешните фактори за високата инфлация до голяма степен са следствие на политическата криза.
"В резултат на тази криза бюджетният процес в страната е силно разстроен. През последните две години не разполагаме с ясно дефиниран закон за годишния държавен бюджет, а също така с реалистична макроикономическа рамка и средносрочна фискална програма. Налице е тенденция на разхлабване на традиционно силната фискална позиция на страната, което подхранва инфлацията и затруднява пазарните мерки за нейното намаляване, тъй като фискалната експанзия наред с всичко друго все по-видимо влиза в конфликт с глобалната и регионална тенденция на затягане на паричната политика", заяви Димитър Радев.
Управителят на БНБ отбеляза усилията на Министерството на финансите и на текущото служебно правителство в овладяването на негативния фискален тренд и постигането на бюджетен дефицит за 2022 г. в рамките на номиналния критерий за конвергенция. Той обаче подчерта, че подобен резултат обаче не може да бъде устойчив без приемането на редовен бюджет, който е достатъчно дисциплиниран, или казано по друг начин, гарантира постигането на бюджетен дефицит за тази година и в средносрочен хоризонт твърдо под 3% от БВП.
"Следователно решенията на текущите проблеми в процеса на присъединяване към еврозоната могат да се търсят по две линии: политическа консолидация и фискална консолидация.
Под политическа консолидация имам предвид намирането на достатъчно устойчива формула за формиране на редовно правителство с ясно дефинирани и широко подкрепени приоритети, включително, разбира се, за присъединяване на страната към еврозоната. Надявам се този въпрос да получи достатъчно убедителен отговор след изборите на 2 април.
Фискалната консолидация би била логично следствие на политическата консолидация. Тя трябва да даде достатъчно силни гаранции, при това не само в годишен, но и в средносрочен план, за възстановяване на фискалната позиция на страната и изпълнението на номиналните критерии за конвергенция. Наред с всичко друго, бюджетът трябва експлицитно да включва мерки за овладяване и намаляване на инфлацията по две линии: дисциплиниране на разходите за ограничаване на търсенето и структурни промени за разрешаване на вътрешните проблеми с предлагането", каза Димитър Радев.
Управителят на БНБ заяви, че при Централната банка и банковия ни сектор няма нито ден забавяне в подготовката на законодателната рамка и изпълнението на техническите изисквания за влизане в Еврозоната.
По отношение на Закона за БНБ има две ключови дати. До края на декември трябваше да внесем промените, произтичащи от конвергентните доклади, издадени през последните години. "Става въпрос за немного на брой промени, но много комплицирани от юридическа гледна точка, включително съдебната защита на членове на Управителния съвет извън управителя. Ние подготвихме тези промени, съгласувахме ги с Европейската централна банка, каквато е установената практика, и ги внесохме чрез правителството в Народното събрание, което ги одобри през месец декември със Закон за изменение и допълнение на закона за БНБ", обясни Димитър Радев.
Втората ключова дата е 31 март 2023 г. До тази дата трябва да бъде подготвен цялостен нов проект на Закон за БНБ, който трябва да инкорпорира последните промени и да регламентира всички останали въпроси, свързани с работата на институцията в условията на еврозоната.
"По този проект имаме постигнат сериозен напредък. В края на този месец ще бъде готов първият проект. Ще посветим месец март на финализирането на проекта. Подходът, който сме възприели, е да поставим работата върху този проект на възможно най-широка институционална основа, включвайки както ръководството, така и всички ключови дирекции и направления в БНБ. Правим това с ясното разбиране, че това ще бъде новият устав на БНБ през следващите най-малко 20 години.
Работим активно и по други, свързани с еврозоната законодателни промени. Например вчера Управителният съвет прие необходимите промени, свързани с еврозоната в Закона за платежните системи. Този проект ще бъде внесен днес или най-късно в понеделник в Министерството на финансите, тъй като БНБ няма пряка законодателна инициатива", каза управителят на БНБ.