България няма да влезе в еврозоната на 1 януари 2024 г. Възможната дата за присъединяването на България към еврозоната е 1 януари 2025 г. Това заяви в студиото на "Здравей, България" изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия по икономическите въпроси Валдис Домбровскис, който е на посещение в България.
Той обясни, че държавите се присъединяват обичайно от 1 януари, защото това е по-полезно за практическите цели. Домбровскис обаче подчерта, че трябва да бъдат изпълнени критериите от Маастрихт, включително и тези от европейския механизъм.
По думите му в момента основната спънка пред страната ни, за присъединяване към еврозоната от 2024 г., е инфлацията.
"Тя подлежи на оценка на експертите от ЕК. Тази оценката показва, че критерият за инфлацията няма да може да бъде покрит, затова трябва да отложите", заяви Домбровскис. Според думите му инфлацията в България съществено надвишава критериите от Маастрихт, но пак е по-малка от централноевропейските страни като Полша, Унгария и Чехия.
Запитан за четирите закона, които не бяха приети от 48-ото НС, Домбровскис отново каза, че основното е високата инфлация, а законите се отнасят за периода след европейския валутен механизъм.
"Това са закони, които трябва да бъдат гласувани, защото това също ще бъде оценено. Но като срокове е възможно тези закони да се приемат за няколко месеца. Докато инфлацията изисква повече усилия", каза Домбровскис.
Той коментира и притесненията на хората, че след приемането на евро цените у нас ще се вдигнат.
"Присъединяването към еврото определено носи сериозни ползи, включително повече финансова стабилност, по-ниски трансакционни разходи и прозрачност за предприятията. Това са все ползи, които способства за икономическото развитие на страната. Това сме го видели в страните с по-нисък БВП на глава от населението", каза Домбровскис.
Според него отлагането не е повод за притеснения.
"Наистина понякога европейския валутен механизъм се нарича "чакалня". Както казах, важното е да не се отклоняваме от пътя заради това закъснение. Някои страни са чакали много по-дълго в т.нар. "чакалня". Като например Латвия и Литва. Те бяха 8-9 години в тази чакалня, за да могат да се присъединят. Мисля, че разумното време за изчакване на България ще бъде по-кратко", каза Домбровскис.
Той обясни, че България в никакъв случай не е страната с най-висока инфлация в Източна Европа.
"На първо място трябва да се укротят енергийните цени, тъй като основният двигател на инфлацията в България и Европа, са енергийните цени. Има интервенции на пазара, включително за природния газ, подготвя се структурна реформа за енергийния пазар. Това е един начин да се укроти инфлацията, като се насочим към нейните корени", каза Домбровскис.
"На второ място са мерките за подпомагане на икономиката. Важна е паричната политика. По нея също се работи за намаляване на инфлацията. Това не трябва да опорочава другите елементи на фискалната политика. Затова мерките трябва да са временни или целенасочени", смята изпълнителният зам.-председател на ЕК.
"На второ място са мерките за подпомагане на икономиката. Важна е паричната политика. По нея също се работи за намаляване на инфлацията. Това не трябва да опорочава другите елементи на фискалната политика. Затова мерките трябва да са временни или целенасочени", смята изпълнителният зам.-председател на ЕК.
USD
CHF
EUR
GBP
