С предстоящото членство на България в ЕС беше приет съвсем нов закон за данък добавена стойност (ЗДДС). При този вид данък в страната ни се прилага принципа на неутралност, т.е. данъчната ставка от 20% се налага на всички реализирани стоки и услуги на територията на България с изключение на данъчно-освободените.

Необходимостта от извършване на данъчна хармонизация в рамките на ЕС се обуславя от целите на цялата общност. Те са свързани с реализацията на четирите основни свободи-свободно движение на стоки, хора,услуги и капитали, както и от изграждането на икономическа зона, която да има характеристиките на вътрешен национален пазар.

ДДС в ЕС е базиран на масовото потребление данък, определян на базата на добавената стойност на стоките и услугите. Той се прилага за почти всички стоки и услуги, които се купуват и продават за потребление в общността. Редица държави са приели освен стандартната ставка на ДДС и редуцирана такава за по-чувствителни групи стоки.

През настоящата година в България се прие нов закон за данъчното облагане, изготвен в съответствие с нормите на европейското законодателство Промените се налагат във връзка с предстоящото членство на страната ни в Евросъюза, където съществуват строги правила по отношение на това кои стоки и услуги могат да бъдат освободени от този налог.  

Според законодателството на ЕС ставката на ДДС не може да бъде по-малко от 15%, а намалената ставка не по-малко от 5%. Стоки и услуги, които се изнасят извън ЕС не се облагат с ДДС. На вносните стоки се начислява ДДС, за да се изравни стойността на внесените стоки и услуги с тези в Съюза. С новия закон ще се премахнат митниците на границите на България със страните членки на ЕС.

В рамките на общия европейски пазар-понятията внос и износ няма да съществуват. Вместо тях ще бъдат въведени няколко режима, които ще заместят досегашното облагане на вноса и износа за европейските държави.

При търговията със стоки между регистрирани по ДДС фирми от две различни държави на ЕС ще им две нови понятия-вътреобщностна доставка, която ще замести износа и вътреобщностно придобиване, което ще замести вноса. На практика това означава, че когато българска фирма доставя стока до друга държава и получателят също е регистриран по ДДС, тази доставка вече няма да се разглежда като износ, а като вътреобщноста доставка, която ще се облага с нулева ставка.

При гореспоменатия пример, българският доставчик ще трябва да издаде фактура, в която няма да има начислен данък. Той ще се начисли от получателя по ставката в държавата, където се получават стоките. Същото ще е положението и при обратния вариант. Европейският доставчик ще извърши вътреобщностна доставка, за която няма да начисли данък, а българската фирма, която ще я получи, ще начисли данък по ставката в България.

Ако обаче българската регистрирана фирма доставя стока до друга държава и получателят е нерегистриран по ДДС, няма да може да се приложи режимът на вътреобщностните доставки и придобивания. Тогава ще е налице дистанционна продажба. В този случай доставчикът продава стоката с начислен ДДС по ставката в страната, в която е регистриран.

Когато една европейска фирма извършва доставки към български нерегистрирани по ДДС компании и за всяка една от предходните и текущата година оборотът от дистанционните продажби надхвърли 70 хил. лв., тази европейска фирма ще трябва да се регистрира по ДДС в България.

Новият закон запазва прага за задължителна регистрация от 50 хил. лв. годишен оборот, като в него се включват и доставките облагаеми с нулева ставка. В същото време ще се даде и възможност за доброволна регистрация без значение от размера на оборота, т.е. всеки, който извършва икономическа дейност ще може да се регистрира по ЗДДС.

За всички регистрирани по ДДС фирми ще се води отчетност в НАП, като от тази година БУЛСТАТ номерът на фирмите замени данъчните номера, като за сега не е ясно за целите на ДДС облагането, дали фирмите ще получават специален нов номер.

Друг особен режим, който се въвежда с проекта е режимът на облагане на новите превозни средства. Доставката на нова кола е вътреобщностна доставка, която се облага с нулева ставка, и при която данъкът се дължи от придобиващия, независими дали то е регистрирано по ДДС лице. Това означава, че и в случаите, когато българско физическо лице купува нов автомобил от страна членка на Съюза, той ще трябва да внесе данъка по ставката в България. За целта трябва да подаде в съответната дирекция на НАП декларация за придобиване в 14 дневен срок. В същия срок трябва да бъде внесен и данъкът.

При доставките на услуги от регистрирано по ДДС лице в България към регистрирано лице в друга държава членка също са направени промени. Когато се извършват транспортни услуги за стоки, които се превозват от България към друга държава членка, мястото на изпълнение е държавата членка, която е издала ДДС номера на получателя. Това означава, че българският доставчик няма да начислява данък за тези услуги, а това ще прави получателят на услугата по ставката в държавата, където е регистриран.  

Доставките на земя за строеж от освободени стават облагаеми, като в същото време доставките на сгради, които не са нови след 1 януари 2007 г. ще са освободени от ДДС. Нови са сградите, за които не са изминали 60 месеца от датата, на която е издадено разрешението за ползването им по Закона за устройство на територията.

От обхвата на освободените доставки се премахват правните услуги, доставките на метални отпадащи, приватизационните сделки, както и доставките на селскостопански стоки. Вече няма да са освободени от ДДС при внос на помощно-техническите средства за хора с увреждания и автомобили (известно като инвалидно права за внос на автомобил) за тях. Доставките на протези обаче ще продължат да са освободени от ДДС доставки.

Осъществени промени има и при правото на данъчен кредит. То ще възниква за получателя, при условие, че разполага с фактура и независимо от това дали доставчикът е начислил данък в счетоводството си, в дневника за продажбите и в справката декларация по ДДС. При досегашния режим изискването за начисляване на данъка при доставчика създаваше много проблеми на получателите по доставката, които бяха потърпевши от действията на доставчиците си. Европейските норми обаче изискват правото на данъчен кредит да е безусловно, при наличие на данъчен документ, издаден от регистриран доставчик.

Новият закон ще даде възможност данъчен кредит да се ползва, и когато лицето осъществява доставки извън страната, които биха били облагаеми, ако бяха с място на изпълнение в страната. За целите на данъчния кредит за облагаеми ще се считат и извършваните финансови и застрахователни услуги. При досегашния режим доставчиците нямаха право на данъчен кредит в случаите на износ на услуги. Това правеше услугите неконкурентни, тъй като данъкът не се ползваше като данъчен кредит и се включваше в цената.  

Тримесечната процедура за приспадане на данък е запазена, като срокът за възстановяване е 45-дневен. Съкратен 30-дневен срок за възстановяване ще има, когато са извършени облагаеми доставки с нулева ставка над 30% от всички извършени доставки, както и когато е платено по ДДС сметка не по-малко от 80% от данъка, за което е упражнено правото на данъчен кредит. Запазен е и 10-дневния срок за възстановяване на ДДС, когато лицето е получило разрешение от министъра на финансите за реализиране на инвестиционен проект.

Хазартът остава извън обхвата на ДДС най-вече поради риск от източване на ДДС. Отново ще се начислява ДДС на търговията с метални отпадъци. Отпада и досега съществуващото правило да не се плаща ДДС при приватизационни сделки. При продажбата на цяло предприятие обаче, ДДС няма да бъде начислявано, което няма да важи при раздържавяване на отделна поточна линия.

За сега България запазва ДДС на 20%, но има вероятност този процент да се намали до 18 на сто. Задължителният праг за регистрация по ДДС си остава на 50 хил. лв. и след влизането на страната ни в Европейския съюз. По време на дебатите за новият закон за ДДС се откроиха няколко спорни аспекта относно различни стоки и услуги, за които се налага нулева или намалена ставка.

За пример ще дадем, че в момента ДДС от 20 процента се заплаща върху добавената стойност на билетите за спортни събития, като футболни и баскетболни мачове. За спортни услуги свързани с физическото възпитание на деца, предоставено от организации регистрирани по Закона за физическото възпитание и спорт, не се начислява ДДС.

Противоречиви елементи има и при облагането на книгите, печатните издания, правната помощ, лекарствата и помощните средства за хора с увреждания. Почти навсякъде в страните от ЕС се налага редуцирана ставка на ДДС за книги. В Германия тя е 7%, а в Гърция 4%. След влизането на България в ЕС ДДС ще трябва да се плаща и върху учебниците, но помагалата няма да се облагат с ДДС ако се продават от самите училища или ВУЗ.

В допълнителните разпоредби на закона за ДДС бяха отменени ДДС сметките. Тези сметки бяха въведени от правителството на НДСВ като опит за спиране на източването на данъка. Мотивът за отпадането на ДДС-сметката е недоволството на бизнеса заради забавеното връщане на ДДС за срок от 45 дни.

В новия закон за ДДС се правят въведения, които според някои специалисти са спорни от гледна точка на възможностите за неспазване на задълженията по ДДС. Една от тях е клаузата, според която, ако данъчните служители потърсят дадено лице на адреса, посочен за кореспонденция и не го намерят, автоматично лицето бива извадено от регистрите за 24 месеца.

Най-обсъжданият въпрос естествено е въвеждането на солидарната отговорност. Съгласно текста на закона всеки участник в бизнес веригата, който има информация за другите участници, би следвало да знае дали има процес на източване на ДДС и съответно да не го допуска. Ако участникът в бизнес веригата докаже по безспорен начин, че не е знаел и няма никакво отношение към източването на ДДС, той бива освободен от отговорност.