В хоризонта на следващите три години е все по-вероятно инфлацията у нас да се запази на настоящите високи нива. Това казва в интервю за "Капитал" подуправителят на БНБ Калин Христов.

По оценка на БНБ, около 42% от потреблението в България се дължи на внесени стоки и услуги, което означава, че инфлацията в страната се влияе в значителна степен от това, което се случва на международните пазари, обяснява Христов. Поради тази причина и профилът на инфлацията в прогнозата на БНБ се определя до голяма степен от пазарните очаквания за динамиката на цените на основни суровини като петрол, храни и метали.

По думите на подуправителя на БНБ, "в последната година допусканията, които получаваме от ЕЦБ, подценяват глобалните инфлационни развития в краткосрочен хоризонт и насочват към стабилизиране или дори понижаване на международните цени в средносрочен хоризонт. Подобна динамика на цените на суровините допринася за идеологическата позиция на ЕЦБ, че ускоряването на инфлацията е временно явление и не е нужно изтегляне на стимулите на паричната политика".

Според БНБ обаче, "допусканията не отразяват в достатъчна степен ценовите ефекти от структурните сътресения, причинени от: пандемията, в комбинация с продължаващата силно стимулираща парична и фискална политика, недостига на работна сила, преструктурирането на глобалните вериги за доставки, както и индиректните ефекти върху инфлацията от повишението на цените на енергоизточниците. Поради тази причина в макроикономическата прогноза на БНБ от септември 2021 г. беше обърнато по-сериозно внимание на възходящите рискове при инфлацията спрямо базисния сценарий, илюстрирани със силната асиметричност на ветрилообразната графика за инфлацията."

Като вътрешни фактори с проинфлационно влияние в средносрочен план от БНБ считат силното потребление, растежа на разходите за труд и на други разходи за производство, особено по линия на повишението на цената на електрическата енергия.

По-високата инфлация се очаква да ограничи реалния разполагаем доход на домакинствата, което е предпоставка за по-слаб растеж на реалното частно потребление в страната. Този ефект ще бъде частично компенсиран от наличието на механизми за индексиране на размера на някои социални плащания (като пенсиите), а също и от формиране на искания от страна на наетите за индексиране на заплатите, казва още подуправителят на БНБ в интервюто за "Капитал".

Освен това, покачването на производствените разходи на фирмите (по линия на разходите за работна ръка и за суровини), може да ограничи възможностите им за инвестиции.

Може да се очаква лихвените проценти по депозитите да се запазят близки до 0% и през следващата година, става ясно от думите на Калин Христов.

Същевременно от 2021 г. банките започнаха да въвеждат такса "съхранение" за парични средства над определен размер, като някои от тях намаляват прага, за който се прилага таксата, допълва Христов.

В условията на повишаваща се инфлация реалните лихвени проценти по депозитите стават все по-силно отрицателни, което насърчава икономическите агенти да търсят алтернативни форми на спестяване.

"Алтернативите за инвестиране на свободните средства, особено от страна на домакинствата, обаче са сравнително ограничени, поради което депозитите продължават да нарастват с високи темпове и не очакваме тези темпове да се забавят значително", посочва подуправителят на БНБ.

"Сред малкото възможни алтернативи на депозитите в банки е инвестирането в жилищни имоти", отбелязва подуправителят на БНБ. По думите му, през последната година се наблюдава увеличаване на търсенето на имотния пазар и нарастване на обема на сключените сделки, което доведе и до повишаване на темповете на нарастване на цените на жилищата при изоставащо предлагане.

Фактори, които допълнително подкрепят търсенето на жилища, са повишението на доходите от труд, подобрението на нагласите на домакинствата, както и исторически ниските лихвени проценти по жилищните кредити, които също са отрицателни в реално изражение, обяснява Калин Христов.

Той посочва още, че банките разполагат със значителен ликвиден ресурс, а през последните две тримесечия те отчитат и разхлабване на стандартите за отпускане на жилищни кредити, след значителното им затягане през 2020 г.

"Тенденциите при кредитирането са възходящи, като по-силен растеж се наблюдава при кредита за домакинствата и особено при кредитите за покупка на жилище. При фирмените кредити растежът е значително по-нисък, като това се дължи на по-ограничено търсене и на по-консервативна политика от страна на банките, както и на предприеманите от тях отписвания и продажби на кредити", казва още Калин Христов в интервюто за "Капитал".