Разходите по обслужване на дълга на правителствата от южната част на еврозоната се покачиха и почти се завърнаха на върховете от преди пандемията в понеделник, пише Financial Times. Пазарите реагират на знаците, че Европейската централна банка може да увеличи лихвите още през тази година заради инфлацията.

Въпреки че в края на миналата година президентът Кристин Лагард упорито твърдеше, че през 2022 г. няма да има повишение на лихвите, в четвъртък изказването ѝ бе по-"ястребово" и този път тя отказа изрично да заяви, че подобен ход няма да бъде предприет. Тя отбеляза и "единодушно притеснение" сред управляващия съвет на централната банка относно рекордната инфлация в еврозоната, която през януари достига 5,1 процента.

През почивните дни Клаас Нот, гуверньор на нидерландската централна банка, бе първият член на ЕЦБ, който заяви, че лихвите трябва да бъдат повишени. Той призова и за "възможно най-бързо" прекратяване на покупките на облигации.

В отговор доходността по 10-годишния италиански дълг се покачи с 0,1 пр. п. до 1,84 процента. Разликата в доходността между италианския и германския дълг — ключов показател на стреса на пазарите на облигации в еврозоната — нарасна до 1,63 процента, най-високото ниво от юли 2020 г. Доходността по 10-годишния дълг се покачи с 0,3 пр. п. Разпродажбата засегна и испанския дълг.

След изказване на Лагард пред Европейския парламент, в което тя заяви, че "няма нужда да бързаме с прибързани заключения", доходността падна леко.