В съвсем близкия времеви хоризонт - годините на икономическия подем 2005 - 2008 г., когато управляваше предходният кабинет, съставен от три леви и центристки партии, общото салдо по текущата, капиталовата и финансовата сметки беше силно положително, независимо, че част от тях бяха получени кредити (включително повечето преки чуждестранни инвестиции са такива), както и депозити на чужденци.

България натрупа брутен външен дълг, който към 31 януари 2012 г. е 35,15 млрд. евро, преобладаващата част от който частен и тази тенденция се засили след лятото на 2009 г., когато управлява вече кабинета „Борисов". Публичният дълг също бе повишен от около 14 % от БВП през 2009 г. на близо 19 % от БВП, като само за последната година е нараснал с над 2 млр.лв.


Налице е трайна тенденция към липса на интерес към емисиите на ДЦК

на Министерството на финансите и през 2011 и 2012 г. доста от тях не бяха изцяло изкупени от интитуционалните инвеститори, независимо от сравнително приемливата им доходност - от 4 - 5,5 %. Предстоящо е емитирането на 2 млрд. лв. външен дълг, с които ще се платят през януари 2013 г. 1,6 млрд. лв. дълг, емитиран през 2004 г. от правителството на Сакскобурготски.
Данните от средата на април, обнародвани в сайта на БНБ показват, че след 11 месеца на положително салдо по текущата сметка, от февруари 2012 г. тя отново е отрицателна. През последните 13 години отрицателното салдо по текущата сметка се компенсираше от положителното по финансовата и капиталовата сметки.
Във финансовата сметка например влизат преките чуждестранни инвестиции и депозитите на чужденци у нас. Към октомври 2008 г. общото салдо по текущата, капиталовата и финансовата сметки е било значителните 3,05 млрд. евро за последни 12 месеца.

Отсъствието на целенасочена икономическа политика на ГЕРБ


и в по-малка степен с плащането на лихви по привлечените депозити и кредити, на дивиденти по направените инвестиции и на главници по погасяваните кредити обяснява силния отлив на капитали от България в последните години. Преките чуждестранни инвестиции намаляват с 80% на годишна база до едва 29,9 млн. евро през февруари 2012 г., а за цялата 2011 г. са едва1,065 млрд. евро.

През април 2012 г. правителството внесе в Народното събрание проектозакон за изменение и допълнение на Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, с което т.нар. Сребърен фонд може да се харчи за покупка на държавни и общински ценни книга и все още не го е изтеглило от НС, независимо от реакциите срещу него. Вицепремиерът Дянков се е прицелил в тези 1,83 млрд.лв., от Сребърния фонд неслучайно. С тях той на всяка цена иска да попълни „финансовите си дупки", появили се в резултат на финансовата си политика, която не е от най-сполучливите, независимо от привидната финансова стабилност.

Досега почти три години след началото на мандата си правителството на ГЕРБ е инвестирало ресурса на фонда само в депозити в БНБ. При това положение не издържа обосновката в мотивите към проекта, че това се прави предвид необходимостта от по-активно управление на активите на фонда с цел постигане на по-висока доходност при запазване ниска степен на риск.
Още по-наивно е твърдението на финансовия министър за специални ДЦК: "Съгласно съществуващата практика в някои държави-членки, като напр. Белгия, за фонда се предвижда да бъдат емитирани специални емисии ДЦК, които ще бъдат нетъргуеми. За нетъргуемите специални емисии ДЦК е възприет подход, при който не се въвежда изискване за присъден инвестиционен клас кредитен рейтинг". В действителност обаче покупките на Сребърния фонд, дори и на специални аукциони, ще намалят общото предлагано количество ДЦК за другите инвеститори, което автоматично ще намали доходността на всички книжа, при равни други условия.

Правителството не се вслуша в препоръките на водещи специалисти

които посочиха, че проектозакона е рисков и обясниха, че с него ще измени функциите на Сребърния фонд, който в момента е стълб на пенсионната система и може да доведе до финансова дестабилизация на страната. Те изтъкват, че сребърният фонд е гарант за сигурността на финансовата ни система и основната му цел не е да носи доходност. България практически ще остане без фискален резерв, а той е в основата на стабилността на валутния борд, респективно на националната валутна единица - българския лев.
Изразходва ли се фискалния резерв, се преостановява действието на системата на валутен борд, което води (както стана в Аржентина), където имаше пробадане на системата на валутния борд, до хиперинфлация, преустановяване на доверието към българските банки и на практика - срив на кредитирането и масови фалити на фирми, а твърде вероятно - и на банки.

Всички тези вероятни сценарии неминуемо ще предизвикат конфликт с ЕК и ЕЦБ

и скоро след това може да възникне тотално недоверие във финансовата система на България, както в страната, така и извън нея. Възможните последици от приемането на проектозакона са понижаването на кредитния рейтинг на българската държава, повишаване на рисковата премия на страната и рязко увеличаване на лихвените проценти, по които се финансира правителството и частния сектор.
За съжаление правителството не уважи и резонните мотиви в становищата, предоставени за първи път през последните 22 години от три авторитетни институции - Европейската централна банка (ЕЦБ), БНБ и Комисията по финансов надзор (КФН). Те излязоха със самостоятелни позиции, в които се призоваваше МС да оттегли проектозакона, като изтъкнаха почти еднакви аргументи за това. БНБ никога досега не бе е излизала с позиция за дадени решения на финансов министър, но очевидно този път „чашата преля" и тя бе принудена да се противопостави на поредната му волунтаристична изява.

В становището си ЕЦБ посочва, че е притеснително, че парите на Сребърния фонд ще деформират пазара на ДЦК и ще направят лихвите на него непазарни. В тази връзка е наложително да се посочи, че евентуалното използване на средствата на Сребърния фонд за покупка на български ДЦК ще постави Министерството на финансите пред съществен конфликт на интереси и ще създаде условия за сериозни пазарни манипулации на цените на ДЦК.

ЕЦБ се произнася по законопроекти на националните власти само в особени случаи и поради това самият факт, че е публикувала становището си, показвал нейната загриженост за правилата, по които България урежда стабилността на финансовите институции и пазарите. В становището на ЕЦБ по проекта, от една страна никой друг подобен голям български публичен фонд или орган не участва на този пазар, а от друга - в закона за Сребърния фонд е записана забрана за инвестиране в книжа от държави, които не притежават инвестиционен кредитен рейтинг, каквито са българските.
В позицията си от КФН посочват, че инвестирането на паричен ресурс на Сребърния фонд в български ДЦК на практика означава финансиране на държавния бюджет със средства от фискалния резерв (част от който е Сребърният фонд) и би довело до нарушаване на финансовата стабилност. В нея се посочва, че в създадената Държавна консолидационна компания (ДКК), в която в последните 2 години се насочват парите от приватизация от държавните предприятия и от остатъчните дялове, неправомерно се пренасочват средствата, които биха постъпили в Сребърния фонд. Като те се насочват от МС в ДКК, на практика те постъпват в държавния бюджет. Пример за това е, че приходите от продажбата на държавните дялове от по 33% в ЕВН България Електроразпределение и ЕВН България Електроснабдяване не постъпиха в Сребърния фонд.

Основателен е въпроса за пасивното поведение на Управителния съвет на фонда

който се възглавява от министъра на финансите С.Дянков, а в него участва и министъра на труда Младенов, защо не са използвани възможностите, които дава законът за инвестиране на средствата в по-високодоходни инвестиции, като депозити в чуждестранни банки, акции на дружества от ЕС и трети страни, чуждестранни облигации и други?!?

Комисията за финансов надзор напълно основателно констатира, че посочените проблеми при управлението на средствата на Сребърния фонд представляват:

- подмяна на основната цел и предназначения на фонда;
- биха се тълкували като нарушение на Договора от Лисабон, подписан от страните членки на ЕС, което води до наказателни процедури, финансови санкции и репутационни рискове.
- евентуалното използване на средствата на Сребърния фонд за придобиване на български ДЦК ще постави Министерството на финансите пред съществен конфликт на интереси и ще създаде условия за сериозни пазарни манипулации на цените на ДЦК.
- нерешаване на проблемите с обслужването на външния дълг на страната;
- биха довели до пазарни деформации;
- ще намалят доверието на чуждестранните инвеститори;
- биха представлявали сериозен конфликт на интереси по отношение на Министерството на финансите
Според КФН превръщането на Сребърния фонд в кредитор на правителството и използването на средствата му за покриване на бюджетен дефицит за недопустимо. Както ЕЦБ, така и ръководството на КФН счита, че инвестирането на средства от Сребърния фонд на българския капиталов пазар, който се характеризира с ниска ликвидност, ще доведе до деформации на ценовите нива при придобиване, съответно продажба на ценните книжа. И в двата случая отклоненията ще бъдат неблагоприятни за Сребърния фонд и стабилността на бъдещите пенсии, за които той е предназначен. Ще се изкриви и пазара на корпоративни ценни книжа.
Съществува реална опасност, инвестирането в ценни книжа на български предприятия по този начин да доведе до преразпределение на значителни по размер средства към относително малък брой български компании, приближени до управляващите от ГЕРБ. Това създава предпоставка за прилагането на т.нар. приятелски подход при оценката и фактори за инвестиционно решение, разминаващи се от икономически обоснованите. КФН препоръчва договарянето на по-висока лихва за депозитите на Сребърния фонд в БНБ, включително чрез удължаване матуритетите на тези депозити.

БНБ също настоява правителството да оттегли предложенията си

за промени в проектозакона, отнасяащ се за управлението на Сребърния фонд и предлага проектът, изготвен от Министерството на финансите, да бъде подложен на "задълбочена дискусия между министерството, БНБ и Комисията за финансов надзор" Това са нституциите, носещи отговорността за макроикономическата и финансовата стабилност и формират състава на Съвета за финансова стабилност, който не е събиран конкретно по този въпрос и вина за това носи единствено С.Дянков. От централната ни банка посочват в становището си, че възможността пари от Сребърния фонд, който гарантира стабилността на пенсионната система по дефиниция, да се влагат в ценни книжа създава значителни рискове както за управлението на натрупаните до момента средства, така и за общата финансова стабилност на страната. Възможното изкривяване на пазара на ценни книжа може да подкопае доверието и точността на изпълнението на критерия за дългосрочни лихвени проценти. От БНБ посочват, че е налице дискриминация в текстовете на проектозакона. В него се предвиждат инвестициите на Сребърния фонд в чуждестранни ценни книжа да стават само, когато те имат инвестиционен кредитен рейтинг, присъден им от рейтингова агенция, а за българските ДЦК няма такова изискване.
От своите становища ЕЦБ, БНБ и КФН е видно, че те са загрижени в по-голяма степен от българското правителство, за парите, които ще подсигурят достойните старини на българските пенсионери след определен период от време.