Рисковете, свързани с икономиката и с държавните финанси, се повишават, което естествено води и до поскъпване на държавния дълг и респективно до по-висока цена на неговото обслужване. Това показва и последният, този път успешен, търг на петгодишни левови държавни ценни книжа, който Министерството на финансите проведе с посредничеството на БНБ.

Става дума не за пускане на нова емисия облигации, а за преотваряне на старата, която за пръв път бе пласирана на 22 февруари 2021-а. Тогава правителството реализира ценни книжа за 200 млн. лева, като постигна за тях средна отрицателна доходност от минус 0.17% годишно. Общият размер на подадените поръчки бе 420.40 млн. лева или 2.1 покритие. Отчетеният спред спрямо аналогичните германски федерални облигации бе 45 базисни точки.

Месец по-късно при преотварянето (увеличаване на обема и предлагането на това увеличение на пазара) на февруарската емисия, Министерството на финансите продаде облигации за 300 млн. лева. Среднопретеглената доходност по тях е минус 0.10% годишно (с 0.07 пр. п. по-висока от февруарската). Направените поръчки са за 458.5 млн. лева, което означава, че отчетеното покритие от 1.53 пъти е намаляло в сравнение с февруарското. А реализирания спред спрямо аналогичните германски федерални ценни книжа се увеличава до 54 базисни пункта.

Всички данни показват, че при преоткриването облигациите са с по-лоши показатели за хазната. Защо тогава тази емисия не бе отказана, така както финансовото министерство отказа преди няколко седмици заради неизгодни за него параметри емисията от облигации със срок на погасяване от десет години и половина?

Логичните обяснения са две.

На първо място на правителството му трябват пари, каквото и да се говори в официалните му съобщения за доброто състояние на държавните финанси. Факт е, че за периода 19 февруари - 19 март (датите са преди продажбата на облигациите от пласирането на емисията и преотварянето й) фискалният резерв е намалял с над 600 млн. лева. Казано по друг начин, разходите на хазната бавно, но сигурно топят натрупаните от нея резерви (мазнинки както казва премиерът).

На второ място макар и показателите на петгодишните емисии да се влошават, доходността по тях все още е отрицателна, което означава, че този дълг не товари с разходи бюджета. Напротив, купувачите му продължават да си плащат (макар и по-малко), за да го придобият. За разлика от петгодишните облигации, тези със срок на погасяване от десет години вече са с положителна доходност и товарят разходната част на хазната. Затова финансовото министерство се опитва (докато може) да избягва пласирането им, когато показателите им са влошени, което води до повишаване на цената за обслужването им, която плаща хазната.